МРАВЧЕНА КИСЕЛИНА - ПРОМИШЛЕНИ ХИМИКАЛИ

(Мравена киселина, Мравена киселина,  formicicum) HCOOH, молекулна маса 46,03 – най-низшата мастна киселина; безцветна течност с остра миризма; точка на топене 8,4 °С, точка на кипене 100,7 °С, _d4/20 1,2322, n_D/20 1,3650. Открита е още през ХVІІ век в мравките; съдържа се в копривата. Смесва се с вода, етилов алкохол, етилов етер; с вода образува азеотропна смес с точка на кипене 107,1 °С, съдържаща 77,5% мравчена киселина.

Безводната мравчена киселина се получава трудно, най-често като се разлага натриев формиат с концентрирана сярна киселина. Върху кожата мравчената киселина действува възпалително. Парите и предизвикват силно дразнене на очите и дихателните органи. Мравчената киселина е най-силната карбонова киселина; металите се разтварят с отделяне на Н2. Мравчената киселина е по-нетрайна от другите мастни киселини; в присъствие на праховиден иридий или родий се разпада на водород и въглероден двуокис: НСООН→Н2+СО2. При нагряване с концентрирана сярна киселина се разпада на вода и въглероден окис: НСООН→СО+Н2О. Тази реакция се използува за получаване на чист СО. Мравчената киселина се отличава от другите мастни киселини и по това, че карбоксилният и въглероден атом е съединен не с алкилов радикал, а с водороден атом. Мравчената киселина е силен редуктор (подобно на алдехидите). Промишлено се получава лесно от въглероден окис и натриева основа.

Приложението и е доста ограничено. Използва се в текстилното багрене, в кожарството, във ферментационната промишленост (за дезинфекция на съдовете). Използва се и при пречистване на газови смеси от СО, за производството на катализатори (кобалтов и никелов формиат) и други. Солите и естерите на мравчената киселина се наричат формиати.