Аминокиселини

Аминопроизводни на карбоновите киселини.  Аминокиселините са градивни единици на белтъците, а някои от тях влизат в състава на редица антибиотици, витамини и други природни продукти.  В зависимост от положението на аминната група по отношение на карбоксилната аминокиселина на белтъците са α,β,γ и т.н.  Почти всички аминокиселини  на белтъците са α – аминопроизводни, с изключение на β – аланина, чиято NH2- група е на β-място спрямо СООН групата. Поради наличността на основни

(-NH2) и на киселинни (-COOH)функционални групи аминокиселините иматаморфен характер. И двата вида групи могат да се йонизират:

R-COOH↔R-COO-+Н+;  R-NH2+Н+↔R-NH3+ .

Аминокиселините се систематизират обикновено в четири групи:  моно и аминомонокарбонови киселини – с неутрален характер, моноаминодикарбонови киселини  –  с основен характер и аминокиселини с  с ароматен характер.  Кисели са само  аспарагиновата и глутаминовата киселини, основни – аргининът, тирозинът и триптофанът.

Всички аминокиселини са безцветни кристални вещества. Повечето от тях са много разтворими във вода и в 75  – 80 %- ен етилов алкохол. Всички аминокиселини, с изключение на глицина (α-аминооцетната киселина) са оптически активни и обикновено се срещат в тяхната L- форма. Само в някои антибиотици се съдържа D- формата на аминокиселините.

По-важни аминокиселини, изолирани в природните белтъци са следните: аланин (α-аминопропионова киселина), глицин (α- аминооцетна киселина), серин (α-аминохидроксипропионова киселина), цистеин (α-аминотиопропионова киселина), цистин (дицистеин), треонин (α-амино-β-хидроксимаслена киселина), метинин (β-амино-γ-метил-n-маслена киселина), левцин (β- изопропил-α-аланин), валин (α-амино-изо-валерианова киселина), норлевцин (α-амино-n-капронова киселина), аспарагинова киселина (α-аминоянтарна киселина), глутаминова киселина (α-аминоянтарна киселина), глутаминова киселина (α-аминоглутарова киселина), хистидин (β- имидазолил-α-аминопропионова киселина), фенилаланин (α-аминофенил-β-пропионова киселина), тирозин (α-амино-β-n-хидроксифенилпропионова киселина), триптофан (α-амино-β-видолилпропионова киселина), пролин (пиролидинмонокарбонова киселина), оксипролин (хидроксипиролидинмонокарбонова киселина). Във връзка с необходимостта на организма от аминокиселини те биват заменими – когато могат да се синтезират в организма, и незаменими – когато не могат да се синтезират и трябва безусловно да бъдат набавени чрез храната.

 

Аминоксилоли  –  вж. Ксилидини

 

Аминонафталини  –  вж. Нафтиламини