ЦИНК НА ГРАНУЛИ от Химснаб Наири ООД, Пловдив
Химснаб Наири ООД, Пловдив - Доверете се на опита!

ЦИНК НА ГРАНУЛИ - ПРОМИШЛЕНИ ХИМИКАЛИ

ЦИНК НА ГРАНУЛИ
Код на продукта: ЦИНК НА ГРАНУЛИ
Наличност: В наличност

(zinkum) Zn – химичен елемент от главната подгрупа на периодичната система, атомен номер 30, атомна м. 65,38 (спрямо 12С). Има 5 стабилни изотопа с масови числа: 64 (48,9%), 66 (27,8%), 68 (18,6%), 67 (4,11%), 70 (0,62%): изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. В древността цинкът е бил известен само като руди и съединения (цинков окис), а също и като сплав с мед (месинг). Цинкът е синкавобял метал, точка на топене 419,5°С, точка на кипене 907°С. Плътността на излетият цинк е 7,14 g/cm3. Има твърдост по Моос 2,5 , специална електропроводимост 17.10G S/m, нормален ел. Потенциал 0,763 V при 25°С (за Zn↔Zn2+ +2e). Цинкът изменя свойствата си в зависимост от температурата: например при обикновена температура той е крехък, а при загряване до 100-150°С става изтеглив и пластичен. В сух въздух при обикновена температура не се променя, във влажен въздух или вода, съдържаща СО2 и кислород, повърхността му се покрива с корица от основен цинков карбонат ZnCO3.3Zn(OH)3. При червена жар разлага водните пари. Лесно измества от разтвори Cd, Co, Cu, Ag, Au и други по-електроположителни от него метали, затова цинков прах се използува за утаяване на тези метали. В разтопено състояние образува съединения с желязото, благодарение на което слой от цинк се задържа на повърхността на стоманени листове. Цинкът се явява от +2 валентност. С кислорода при загряване образува окис ZnO. Хидроокисът му е амфотерен, с преобладаване на основните свойства. При загряване над 600°С цинкът образува с азота нитрид Zn3N2. При разтваряне в киселини образува съответни соли, а при разтваряне в излишък от основа – цинкати, например K2ZnO2. Съдържанието на цинк в земната кора е 8,3.10-3 % мас.

Среща се главно като минералите сфалерит ZnS и смитсонит ZnCO3. Крупни цинкови находища има в Русия (Алтай и северен Кавказ), САЩ (Мисури и Оклахома), Австралия, Полша и т.н. При получаването на цинк цинковите руди най-напред се обогатяват, за да се получи концентрат, съдържащ 40-60% цинк. За извличането на цинк от концентрата се използуват два начина: пирометалургичен и  хидрометалургичен. Първият начин се състои в пържене на концентратите до възможно по-пълното отстраняване на сярата и в редуцирането на образувалия се цинков окис с въглерода на горивото ZnO+C=Zn+CO. Цинкът се получава във вид на пари, които минават през кондензатори и се втечняват. Пирометалургичният метод изисква много голям разход на гориво, затова се предпочита хидрометалургичният. Последният метод също започва с пържене на концентрата. Получената угарка се обработва със сярна киселина: ZnO+H2SO4=ZnSO4+H2O. Разтворът се пречиства от примеси (Fe, Cu, Cd) и цинкът се отделя чрез електролиза, при което сярната киселина се регенерира, а цинкът се претопява на кюлчета. Хидрометалургичният начин дава по-чист цинк и е по-рентабилен.

Цинкът се употребява главно за покриване на стоманени листове (поцинкована ламарина) и за приготвяне на сплави, от които най-разпространен е месингът. Употребява се също и в чист вид (благодарение на антикорозионните си свойства), за приготвяне на галванични елементи и други. В последно време цинкът се употребява за стартовите конструкции на ракетите. Горещата реактивна вълна на ракетите частично се поглъща при изпаряване на цинковото покритие и стартовата конструкция не се разрушава.