(азометинови бази) – кондензационни продукти на карбонилни производни с първични амини, съдържащи азометинова група –СН=NR, респ. R1, R2-C=NR, където R1 и R2 е водород, алкил или арил,R-предимно арил, по-рядко алкил. Когато R е арилов радикал, шифовите бази се наричат още анили. Получават се при взаимодействие на алдехиди (предимно ароматни) с първични амини:

R1CHO+H2NR→R1CH=NR+H2O, или от кетони и първични амини:

R1,R2-C=O+H2NR → R1R2-C=NR+H2O.

Шифовите бази са по-рядко маслообразни, по-често кристални продукти, неразтворими във вода, разтворими в етилов алкохол, етилов етер, бензол и други органични разтворители. Те са слаби основи. В безводна среда с киселините образуват соли, а във водна, особено при  загряване, се хидролизират до амини и алдехид, респ. кетон. При шифовите бази производни на кетоните, хидролизата настъпва по-лесно, дори често и от влагата на въздуха. В алкална среда те са устойчиви и не се променят. Шифовите бази встъпват в присъединителни реакции с амини, а също така и с редица съединения, съдържащи подвижен водороден атом (ацетоцетов естер, малонов естер, имини, ацетилен), карбени, кетени и други. Шифовите бази са стабилни съединения поради резонанс. Лесно се изолират и пречистват, поради което се използуват за изолиране, пречистване и идентифициране на много карбонилни съединения и амини, а също така и за блокиране на аминна група. Използуват се още в органичния синтез за получаване на вторични амини и хетероциклени съединения. Намират приложение и в аналитичната практика.

Смес от материали, които се поставят в топилните пещи за получаване на метал, сплав или полупродукт с определен състав.

Богдан (1873 – 1931 год.) – полски физикохимик, професор в Краковския университет, член на полската АН. Основните му трудове са посветени на колоидната химия и на теорията на разтворите. Установил зависимостта между повърхностното напрежение и концентрацията на разтворите. Тези зависимости изразил с уравнение, носещо неговото име.

Лак, получен от изкуствена лакова смола на колофонова база (малеинов адукт) и съхливи растителни масла в органични разтворители с прибавка на сикативи. В шлайфлака количеството на смолата е по-голямо, отколкото в кученлака, но по-малко, отколкото в бернщайнлака, докато количеството на съхливите масла е по-малко, отколкото в кученлака, а по-голямо, отколкото в бернщайнлака. Шлайфлака е бистра еднородна течност с вискозитет по Енглер ƞ50=7-12  ͦЕ. Използува се за лакиране на предварително грундирани или боядисани с блажна боя дървени или метални предмети, при които се изисква по-голяма твърдост, но по-малка еластичност на лаковата корица. Използува се още при производството на маслени китове.

Сплав от окиси, сулфиди и други, които се получават като страничен продукт при пирометалургичното производство на металите и сплавите.

Хидравлични свързващи вещества, за чието производство се използват гранулирани доменни шлаки, които се получават при изливане на стопената шлака във вода. В зависимост от състава им шлаковите цименти се делят на клинкерни (шлакопортландцимент) и безклинкерни (гипсо-шлаков и варо-шлаков цимент).

Хидравлично свързващо вещество, получено чрез съвместно смилане на портландциментов клинкер и гранулирани доменни шлаки (30-70%). Шлакопортландцимента има марка 150-500 и се отличава с голяма устойчивост на действието на минералните води и малко топлоотделяне при втвърдяването. Това го прави подходящ за построяването на крупти хидротехнически съоръжения. Шлакопортландцимента често се предпочита пред портландцимента, понеже е по-евтин от него и може напълно да го замести.

Отвор в огнището на доменната пещ или във вагрянката, през който се изпуска доменната шлака.

Кашообразен продукт, който се получава на дъното на електролизните вани при електролизната рафинация на цветните метали. Обикновено в шлама преминават благородните метали.

Водна суспензия от керамични маси, която служи за формуване на керамични изделия чрез отливане в гипсови форми. За да се намали количеството на водата в шликера, като при това той все още да остане течен, към суровите течни материали се прибавят малки количества (0,05-0,2%) различни пептизатори (втечнители), като сода Na2CO3, водно стъкло Na2SiO3 и други. Съдържанието на вода в шликера не трябва да надвишава 40-45%.