Един от малкото разтворители на целулозата. Представлява купритетраминов хидроокис [Cu(NH3)4](OH)2. Има интензивносин цвят. Намира приложение в аналитичната практика и в производството на медно-амонячна коприна. Открит е от швейцарския химик М. Швайцер през 1857 год.
Хромово дъбена ярешка, козя или конска кожа. Представлява тънка, но здрава и еластична лицева кожа с фини пори и силен блясък на лицевата и повърхност. Употребява се като лицев материал за изработване на хигиенични и удобни обувки. Висококачествено шевро се получава от ярешки кожи чрез обработка по двубанния метод на дъбене, багрене с анилинови багрила, покриване със слабо пигментирани апретури и шосване на гланцмашина.
Мишел Йожен (1876-1889) – френски химик-органик, член на Парижката АН. Извършил основни изследвания върху природните мазнини, установил тяхната структура и обяснил процеса на осапунването им с алкално-действуващи вещества. Получил стеаринова, олеинова и други висши мастни киселини: изолирал някои багрилни вещества от растителни и животински продукти. С работите си допринесъл за развитието на органичната химия и за производството на сапун, стеарин и на някои багрила.
Карл Вилхелм (1724 – 1786) – шведски химик, член на Стокхолмската АН. Едновременно и независимо от английския учен Дж. Пристли получил кислород от въздуха. Открил голям брой химични елементи и съединения, като хлора, арсеноводорода, молибденовата, волфрамовата, циановодородната, винената и лимонената киселина, глицерина и други. Бил привърженик на учението за флогистона.
Пречистена смола, която се секретира от насекомото Laccifer Lacca, живеещо по някои дървета в Индия, Бирма и Тайланд. Има кафяв цвят. Състои се от етерно разтворима фракция (около 25%) с молекулна маса около 550 и от неразтворима в етер фракция с молекулна маса около 2000. Шеллакът има естерен характер, но съдържа и свободни карбоксилни и хидроксилни групи. Разтваря се в много разтворители, но най често се използва в разтвор на етилов алкохол. В миналото намираше голяма употреба за изработване на грамофонни плочи. Днес се използува главно за лакови цели.
Михаил Михайлович (р. 1908) – руски химик – органик, академик, професор в Московския текстилен институт, в института по биология и медицинска химия. Основните му изследвания са посветени на химията на антибиотиците, витамините, аминокиселините и други природни биологически вещества.
(шикиминова киселина, 3,4,5-трихидрокси-1-циклохексен-1-карбонова киселина), молекулна маса 174,16 – безцветни кристали: точка на топене 190 ͦ С (сублимира): разтворима във вода, малко разтворима в етилов алкохол и етилов етер. Съдържа се в много растения. Играе важна роля в биосинтезата на съединениата от ароматния ред (ароматни аминокиселини, флаваноиди, лигнин, алкалоиди и други).
Александър Евгениевич (1930 год.) – руски химик, доктор на химичните науки, зам.директор на института по физикохимия към АН на Русия. Роден в Иваново (РСФСР). Следвал и завършил химия в Киевския университет „Тарас Шевченко” (1952 год.), защитил докторска дисертация (1966 год.). Изучава механизмите на органичните реакции – присъединяване към двойна връзка, кинетика на газофразните реакции, проправя нови пътища за фиксацията на азота до амоняк и хидразин при меки условия с помощта на метални комплекси.
Неопределеност в стойността на енергията за дадено дискретно състояние. Ширината на нивото се изразява числено с енергетичен интервал ΔЕ, еднозначно свързан с времето τ, през което частицата може да бъде в съответствуващото състояние.
Мярка за хроматичността на спектралните линии. Ширината на спектралните линии се характеризира числено с разстоянието между точките от контура на кривата линия на интензитета на спектралната линия, където последният добива ½ от максималната си стойност. Тази величина се означава и като полуширина на линията.