Аминопроизводни на карбоновите киселини.  Аминокиселините са градивни единици на белтъците, а някои от тях влизат в състава на редица антибиотици, витамини и други природни продукти.  В зависимост от положението на аминната група по отношение на карбоксилната аминокиселина на белтъците са α,β,γ и т.н.  Почти всички аминокиселини  на белтъците са α – аминопроизводни, с изключение на β – аланина, чиято NH2- група е на β-място спрямо СООН групата. Поради наличността на основни

(-NH2) и на киселинни (-COOH)функционални групи аминокиселините иматаморфен характер. И двата вида групи могат да се йонизират:

R-COOH↔R-COO-+Н+;  R-NH2+Н+↔R-NH3+ .

Аминокиселините се систематизират обикновено в четири групи:  моно и аминомонокарбонови киселини – с неутрален характер, моноаминодикарбонови киселини  –  с основен характер и аминокиселини с  с ароматен характер.  Кисели са само  аспарагиновата и глутаминовата киселини, основни – аргининът, тирозинът и триптофанът.

Всички аминокиселини са безцветни кристални вещества. Повечето от тях са много разтворими във вода и в 75  – 80 %- ен етилов алкохол. Всички аминокиселини, с изключение на глицина (α-аминооцетната киселина) са оптически активни и обикновено се срещат в тяхната L- форма. Само в някои антибиотици се съдържа D- формата на аминокиселините.

По-важни аминокиселини, изолирани в природните белтъци са следните: аланин (α-аминопропионова киселина), глицин (α- аминооцетна киселина), серин (α-аминохидроксипропионова киселина), цистеин (α-аминотиопропионова киселина), цистин (дицистеин), треонин (α-амино-β-хидроксимаслена киселина), метинин (β-амино-γ-метил-n-маслена киселина), левцин (β- изопропил-α-аланин), валин (α-амино-изо-валерианова киселина), норлевцин (α-амино-n-капронова киселина), аспарагинова киселина (α-аминоянтарна киселина), глутаминова киселина (α-аминоянтарна киселина), глутаминова киселина (α-аминоглутарова киселина), хистидин (β- имидазолил-α-аминопропионова киселина), фенилаланин (α-аминофенил-β-пропионова киселина), тирозин (α-амино-β-n-хидроксифенилпропионова киселина), триптофан (α-амино-β-видолилпропионова киселина), пролин (пиролидинмонокарбонова киселина), оксипролин (хидроксипиролидинмонокарбонова киселина). Във връзка с необходимостта на организма от аминокиселини те биват заменими – когато могат да се синтезират в организма, и незаменими – когато не могат да се синтезират и трябва безусловно да бъдат набавени чрез храната.

Аминоксилоли  –  вж. Ксилидини

Аминонафталини  –  вж. Нафтиламини

(ϒ-хинолинкарбонова киселина), молекулна маса 173,17 – многостенни призми или игли, кристализиращи с една или две молекули вода (из вода): точка на топене 253-254°С. Малко разтворима във вода и етилов алкохол, неразтворима в етилов етер. Получава се при окисление на цинхонин.

Минерал, ZnSi O4 с 67,01% ZrO (49,5% Zr) и 32,99% SiO2. Почти винаги съдържа Fe, Al, CaO и HfO (до 4%). Тетрагонален в призматични кристали. Безцветен, често оцветен в жълто, оранжево, червено, по-рядко зелено. Има диамантен или метален блясък. Твърдост 7-8, плътност 4,68-4,70 g/cm3. Топи се при около 3000°С. Разтворим бавно само в концентрирана сярна киселина. Находища има в Русия (Илменските планини – Минск), Южна Норвегия (Хитерьо, Крагерьо, Лаурвик и др.), в Бразилия, Австралия, о. Цейлон, о. Мадагаскар и др. Използва се за приготвяне на огнеупорни и киселиноупорни съдове, за направата на титли и др. прибори (вместо платина), в металургията за подобряване на стоманата и други циркони с главният минерал, от който се добиват цирконий и хафний. Прозрачните кристали на циркония се използуват като скъпоценни камъни.

ZrO2 – висш окис на циркония, който съществува в няколко кристални модифицации. Бели, високотопими кристали (точка на торене 2700-2900°С). Проявява амфотерен характер: при стапяне с алкални основи образува соли на циркониевата киселина – цирконати (MI2 ZrO3 и МI4 ZrO4). Съществуват и по-сложни цирконати – соли на циркониеви изополикиселини. В природата циркониев двуокис се среща под формата на минерала баделеит. Циркониев двуокис се получава при  накаляване на цирконилсярна киселина Н2[ZrO(SO4)2]. Употребява се за производството на огнеупорни материали, различни емайли, порцелан и стъкло.

Бяла желатинообразна утайка с променливо съдържание на вода. H4ZrO4[Zr(OH)4]-α-циркониева киселина: плътност 3,25 g/cm3. Има амфотерен характер, разтваря се в разредени киселини. Получава се чрез обработване на разтвори на соли на Zr(IV) с основи, амоняк, NH4S и други на студено. Лесно образува колоидни разтвори. Ако утаяването се проведе при нагряване, получават се хидрати с по-ниско съдържание на вода, тъй наречената β-циркониева киселина Н2ZrO3[ZrO(OH)2]. Слабо разтворима е във вода и разредени киселини, разтваря се в спирт.

ZrC – металоподобни, много твърди и трудно топими кристали, точка на топене 3530°С. В противоположност на карборунда е добър проводник на ел. Ток. При загряване лесно реагира с халогенни елементи, кислород и азот. Получава се от цирконий и въглерод при висока температура. Поради голямата си твърдост се употребява за шлифоване и рязане на стъкло.

Zr(NO3)4.5H2O – силно хигроскопични безцветни кристали. При загряване над 75°С се разлага. Разтваря се във вода с образуване на тетранитратоксициркониева киселина H2[ZrO(NO3)4].4H2O(известна е нейната калиева сол). Циркониевият нитрат се получава при концентриране във вакуум при 15°С (в присъствие на Р4О10 и КОН) на разтвор на H2ZrO4 в концентрирана азотна киселина.

ZrN – жълти крехки кристали: плътност 7,09g/cm3, точка на топене 2985°С. Проявява ниска химическа активност: лесно се хлорира. Получава се чрез нагряване във вакуум или без достъп на кислород на прахообразен метален Zr, ZrC, ZrJ4 или смес от ZrO2 с въглен (сажди) в азотна атмосфера при 1100-1200°С.

ZrSiO4 – безцветни кристали с плътност 4,56 g/cm3: точка на топене 2550°С. Имат висока твърдост. Слабо разтворими са във вода. Среща се в природата като различни разновидности на минерала циркон (хиацинт). В неговата кристална решетка тетраедрите [SiO4]4- са изолирани, т.е. йоните на кислорода, обкръжаващи силициевият йон, не принадлежат на други съседни тетраедри. Известни са и двойни силикати на ZrSiO4, например Na4SiO4, Na2SiO4.ZrSiO4.

Zr(SO4)2.4H2O или H2[ZrO(SO4)3].3H2O – безцветни ромбични кристали. При нагряване над 120°С се отделят 3 молекули кристализационна вода: при 400°С се разлага до ZrO2, H2O и SO3. Слабо разтворим в спирт,разтваря се във вода, подкиселена със H2SO4. При обработка с излишък от H2SO4 се получава трисулфатциркониева киселина H2[Zr(SO4)3].3H2O. Получава се при  взаимодействието на концентрирана H2SO4 c ZrO2 или ZrOCl2. Безводната сол Zr(SO4)2 – бели кристали – се получава при взаимодействието на ZrO2 и SO3 при 400°С.