Лак, получен от изкуствена лакова смола на колофонова база (малеинов адукт) и съхливи растителни масла в органични разтворители с прибавка на сикативи. В шлайфлака количеството на смолата е по-голямо, отколкото в кученлака, но по-малко, отколкото в бернщайнлака, докато количеството на съхливите масла е по-малко, отколкото в кученлака, а по-голямо, отколкото в бернщайнлака. Шлайфлака е бистра еднородна течност с вискозитет по Енглер ƞ50=7-12  ͦЕ. Използува се за лакиране на предварително грундирани или боядисани с блажна боя дървени или метални предмети, при които се изисква по-голяма твърдост, но по-малка еластичност на лаковата корица. Използува се още при производството на маслени китове.