Григорий Иванович (p. 1900) – руски физикохимик, член кореспондент на АН на Русия. Изучавал физикохимичните проблеми на металургичните процеси, кинетиката на дисоциацията и на редуцирането на металите. Награден с два ордена „Ленин”.

Отпечатване на изкуствен релеф върху повърхността на кожата с помощта на гравирани стоманени плочи през пресуване при повишена температура. На шагрениране се подлагат както естествени, така и изкуствени кожи. При естествените кожи отпечатъкът е толкова по-траен, колкото е по-високо съдържанието на растителни дъбилни вещества в обработената кожа.

Предварително изпечена огнеупорна глина, каолин или смеси от тях. Шамот може да се изпича както при ниска температура (1000  ͦC) само за премахване на пластичността на изходните глини, така и при високи температури (1300-1350  ͦC) до пълно спичане. Суровите глини се формуват на тухли или топки и се изпичат в каменни или шахтови пещи. Изпеченият шамот се смила и фракционира, след което се използва за приготвяне на маси за различни видове керамични изделия.

Изделия със съдържание на 30-45% Al2O3 и с огнеупорност 1690 – 1740  ͦС. Те са устойчиви на действието както на кисели (до 1500  ͦС), така и на основни шлаки (до 1350  ͦС). Произвеждат се от огнеупорни пластични глини и промит каолин, по-голямата част от които участвуват в масата във вид на шамот. Шамотните огнеупорни материали се формуват най-често чрез полусухо пресуване, сложните по форма изделия – по пластичен начин, а многошамотните – чрез тромбоване. Изсушените изделия се изпичат при 1300 – 1450  ͦС в тунелни или каменни пещи до спичане на свързващата глина. Шамотните огнеупорни материали се употребяват в коксови, доменни, мартенови, стъкларски, тунелни и други пещи в огнищата на парни котли, както при разливането на стоманата.

Силно пенливо гроздово вино, наситено с въглероден двуокис по пътя на вторична ферментация, проведена в херметически затнорени бутилки или резервоари. Буйната пенливост се дължи на увеличения процент на въглероден двуокис. Шампанизираното вино се характеризира със специфичен вкус и букет, също оформени през време на втората ферментация. За приготвяне на шампанизирано вино се използуват висококачествени бели вина. Приготвянето на шампанизираното вино става по два начина: а) бутилков способ – към виното, налято в бутилки, се прибавя концентриран разтвор на захар и дрожди, запечатват се добре и се оставят при 12 – 14  ͦС в продължение на три години. Отделеният въглероден двуокис в резултат на вторичната ферментация повишава налягането до 0,5 МРа (5 at). След изтичане на  периода на втората ферментация бутилките се обръщат с гърлото надолу, отварят се внимателно, отделя се утайката, ако е необходимо, за подобряване на вкусовите качестна се прибавя ново количество захарен сироп и отново се запечатват: б) резервоарен способ – виното се налива в резервоари, прибавя се необходимият му захарен сироп и се оставя за протичане на втората ферментация. При достигане на налягане от 0,5 МРа в резервоара – ферментацията спира чрез охлаждане, виното се филтрува и бутилира.

Владимир Георгиевич (1870-1953) – руски химик –технолог, член на АН на УССР. Бил професор в Киевския политехнически институт. Известен специалист по технологията на влакнестите материали и химията на багрилата. Изследвал редица  въпроси, свързани с цветността, строежа и тавтометрията при багрилата и строежа на азиновите багрила. Предложил нов метод за получаване на азофенинови и други видове багрила.

Подвижно свързване, което позволява движение около мястото на свързване само в една равнина.

Изсушени цветове (близалца) на Crocus sativus, едно от най-отдавна познатите културни растения: разпространено в Южна Европа. Шафранът е използван много в миналото за оцветяване на хранителни продукти. Поради високата цена (1g шафран се получава от 100 000- 200 000 цвята) е често фалшифициран.

Пирометалургичен метод за извличане на металите от руди ири металсъдържащи суровини, като се получават полупродукти (например щейн) или метални сплави.