Циркониев тетрахлорид

ZrCl4 – хигроскопични бели кристали. От  действието на водата се хидролизира с образуване на циркониев оксихлорид: ZrCl4+H2O↔ZrOCl2+2HCl. Получава се чрез хлориране на смес от минерала циркон ZrCl4 и въглища или чрез хлориране на циркониев карбид ZrC. Използва се за получаване на метален цирконий.

Циркониеви бориди

ZrB – сребристосиви кубични кристали с плътност 6,7 g/cm3. ZrB2 – сиви хексагонални кристали с плътност 6,08 g/cm3: точка на топене 2990°С. Има добра електропроводимост. Получава се при нагряване на прахообразен метален Zr и B без достъп на въздух.

Циркониеви огнеупорни материали

Изделия с високо съдържание на ZrO2. Отличават се с много висока огнеупорност (ZrO2 има точка на топене около 2700°С) и устойчивост към действието на стопени метали и шлаки. Произвеждат се главно от природен циркон ZrO2.SiO2. Главният им недостатък са полиморфните превръщания на ZrO2 при 1000°С, свързани с обемни изменения. Използват се по-рядко поради високата им стойност. Чрез отливане в стопено състояние се произвеждат големи цирконо-мулитови блокове, които се отличават с голяма устойчивост към стопената стъкломаса и се употребяват за изграждане на ваните на стъкларските пещи.

Циркониеви флуориди

ZrF2 и ZrF3 са твърди черни вещества, разлагащи се при нагряване (съответно до 1402°С и 1327°С) до ZrF4 и метален Zr. ZrF4 – безцветни тетрагонални кристали с плътност 4,43 g/cm3: точка на топене 912°С. Разтваря се във флуороводородна киселина и флуориди на алкални метали: по-слабо се разтваря във вода. Получава се при взаимодействието (при нагряване) на F или флуороводород и прахообразен метален Zr и CaF2. При концентриране на разтвор, получен при обработката на ZrO2.nH2O с флуороводородна киселина, се получава кристалохидратната форма ZrF4.3H2O или H2[ZrOF4].H2O (тетрафлуороксициркониева киселина).

Цирконий

(zirconium) Zr – химичен елемент от  вторичната подгрупа на IV група на периодичната система, атомен номер 40, ат.м. 91,22 (спрямо 12С). Има 5 устойчиви изотопа с масови числа 90,92,94,91 и 96. От тях най-разпространен е 90Zr (51,46%). Получени са и радиоактивни изотопи. Цирконий в компактно състояние е светлосив блестящ, твърд метал, приличащ на стоманата: плътност 6,45 g/cm3, точка на топене 1852°С, точка на кипене 3580 до 3700°С, специална електропроводимост 2,4.10 66  S/m. Финораздробеният цирконий представлява черен прах. Поддава се на механична обработка. Поради сравнително малката си плътност, висока температура на топене и добра електропроводност цирконий се явява като ценен конструктивен материал. Едно от важните му свойства е и голямата му устойчивост на химични въздействия. В праховидно състояние активно поглъща кислород, азот и водород.При обикновени условия е устойчив спрямо водата. Разтваря се във флуороводородна киселина, царска вода и концентрирана сярна киселина. При висока температура енергично се съединява с халогените, кислорода, сярата, азота и въглерода. В съответствие с мястото му в периодичната система електронната конфигурация на цирконий във висшия му енергетичен уровен е следната: 4d5 5s2. Явява се от +2, +3 и обикновено от +4 валентност. Съединенията на дву- и тривалентният цирконий са нетрайни и нямат практическо значение. По-голямо значение имат ZrO2 и ZrCl4. По съдържанието в земната кора (1.7.10 -2 % мас.) цирконий е на 19-то място. Цирконий се среща в природата главно като минерала циркон ZrSiO4. Циркониеви руди се срещат в Русия (Украйна, Казахстан, Сибир), Индия, Австралия, САЩ и други страни. Металният цирконий се получава чрез редукция на ZrO2 с калций или СаН2, или чрез редукция на ZrCl4 с магнезий. Цирконий се употребява в металургията на стоманата за пълно отстраняване на кислорода и азота от нея, влиза в състава на някой неръждаеми и огнеустойчиви стомани, антикорозионни сплави и други. От цирконий и сплавите му се изработват горивни камери сопла за реактивни двигатели, апарати и тръбопроводи за агресивни течности в химическите производства, като легиращи добавки, протези за някой части от човешкият организъм, хирургически инструменти  и други. Поради това, че цирконият слабо поглъща неутроните, той се употребява като материал за различни конструкции и детайли на ядрените реактори и за други подобни цели.

Цис

Номенклатурна частица: означава, че два еднакви заместителя или лиганда се намират от едната страна на равнината в симетрия в молекулата на дадено съединение.

Според новата номенклатура съгласно упътванията на JUPAC се пише на латиница cis- и се отделя от следващото име с чертица.

Цистеин

(α-амино-β-тиолпропионова киселина) HS-CH2-CH(NH2)-COOH – природна аминокиселина. Безцветни кристали с точка на топене 220-240°С(сразл.), разтворими във вода и етанол, оцетна киселина, неразтворими в етилов етер, бензол, CS2. В неутрален или алкален воден разтвор се окислява лесно до цистин. Под действието на по-силни окислители се превръща в цистеинова киселина HO3S-CH2-CH(NH2)-COOH. Следи от тежки метали (Fe, Cu и други) действуват разпадащо върху цистеина. Малки количества от цистеин могат да се докажат с 2-винилхинолин. Получава се при  хидролиза на кератин, чрез редукция на цистин. По-големи количества от цистеин могат да предпазят младите организми от лъчеви увреждания. Може да се използува при отравяне от тежки метали, при инфекциозни заболявания, при адисонова болест, срещу странични нежелателни влияния на някои медицински препарати. Означава се с Cys или С.

Цистин

Дисулфид на цистеина: аминокиселина, която влиза в състава на редица растителни и животински белтъци. Значително количество цистин се съдържа в кератина на космената покривка на животните. Цистина обуславя доброто качество на вълната. Той е малко разтворим във вода – при 25°С – 0,01%. рН на наситен разтвор на цистин е 5,02.

Цитокинини

Растежни регулатори, които стимулират делението на клетките. Според HaCl цитокинините са вещества, които стимулират растежа и диференциацията на изолирани калусови тъкани. По-важни цитокинини са производни на аденина N6-[∆2-изопентил] – аденозин, N6-[хидрокси-3-метил-2-бутениламинопурин], наречен зеатин, рибозилзеатин, дихидрозеатин, N6-9-(β-D-рибофуранозил-9-Н-пурин-6-ил-карбамоил-треонин) и други. Получени са и синтетични цитокинини, които принадлежат към различни групи: производни на аденина (N6-фурфуриламинопурин, наречен още хинетин, N6-бензиламинопурин и други), на бензимидазола, на N-алкил-N-фенилкарбамида, на N,N-дифенилкарбамида и други.