Една от основните машини за приготвяне на изделия от термопластични смоли чрез леене под налягане (шприцоване). Състои се от фуния, бутало, камера за нагряване на материала, дюза и форма. Гранулираният материал се насипва във фунията, откъдето се поема от  буталото и се вкарва в камерата, която се нагрява от нагревател. След като материалът се стопи, буталото прави още един ход и го изтласква чрез дюзата в студена форма. След охлаждането на материала буталото зе връща назад. В същото време формата се отваря и изделието се изтласква навън.

Отпадък от маслодобивната промишленост, който се получава от екстракция с органични разтворители (най-често бензин) на маслото от смлени маслодайни семена (или от кюспета). Шротът съдържа голямо количество белтъчни вещества (30-45%). Ако не съдържа вредни вещества, се използва като ценен фураж, а след извличане и обогатяване – и като добавка към хранителни продукти за човека. Рициновият и соевият шрот може да се използват за приготвяне на лепила (растителен казеин).

Ервин (1887 – 1961 год.) – австрийски физик-теоретик, един от създателите на квантовата механика. През 1920 год. Разработил теорията на цвета („метриката на цвета”), на която се основава съвременната теоретична колориметрия. Най-важната му заслуга е създаването на вълновата механика (1926 год.) и формулирането на известното уравнение на Шрьодингер. Установил формалната връзка между вълновата механика и „матричната механика” на Хайзенберг, Н. Бор и П. Йордан и доказал тяхната тъждественост. Лауреат на Нобелова награда за 1933 год.

(в промишлеността) – явления, които придружават някои производствени процеси и възникват при работата на дробилки, двигатели, транспортни и вентилационни съоръжения, пневматични инструменти, при движение на газове и течности с голяма скорост и други. Най-опасна е комбинацията от шум и вибрации. При продължително въздействие шумът и вибрациите може да причинят виене на свят, главоболие, нечувствителност на пръстите и заболяване на ставите. За борба с шума и вибрациите се вземат защитни мерки още при проектирането и строежа на обектите, а също и при експлоатацията им (работа с безшумни агрегати, прилагане на звукова изолация и други). Употребяват се също така смазочни материали за избягване на шума при триене или се използуват части от пластмаса, демпфери от гума, кече, корк, азбест и други за поемане на ударите, обвиват се вибриращите шумящи части, като празнините се запълват със звукоизолиращ материал, грижливо се балансират машините и агрегатите, намаляват се до минимум хлабините и други.

Полимеризирано ленено масло чрез термична обработка при около 295 ͦС. Използва се за приготвяне на лакове и безири.

Операция в кожухарското производство, при която кожите се обработват с тъй наречената щава – рядка каша, приготвена от пшенични трици и сол. Кожите престояват в забърканите  с топла вода материали в продължение на десетина дни,  през което време се извършват ферментационни процеси, водещи до образуването на органични киселини. Ефектът от щавенето се състои в омекотяване и уплътняване  на кожната структура: това се дължи не на някакво дъбещо действие върху кожните влакна на образувалия се вследствие на ферментацията пикел, както  и на разграждащото действие на ензими и бактерии.

Георг Ернст (1660 – 1734 год.) – немски лекар и химик: създател на учението за флогистона, оборено от Лавоазие. В трудовете си по физиологията и медицината Щал се проявява като виталист.

Работен инструмент при щамповането, който има формата и размерите на крайното изделие. Щампите се изработват главно от стомана, защото поемат върху себе си непосредствено цялото налягане на метала.

Предимно химични влакна, произвеждани във вид на  нишкови отрези (щапели) с дължина 30-150 mm. В зависимост от произхода щампелните влакна биват: изкуствен или синтетичен памук, изкуствена или синтетична вълна, изкуствен лен, изкуствена юта и други.

Високопроизводителен метод за обработване на метали чрез пластична деформация при серийно производство. При щамповане полуфабрикатът, най-често предварително нагрят, се оформя в съответни изделия. Щамповането позволява получаването на изделия с висока точност. Щамповането позволява получаването на изделия с висока точност. Недостатъците му са: скъп инструмент, наличие на обгар и ограничена маса на обработваното изделие. Принципно щамповането се осъществява по два начина – с чепаци (отворено) или без чепаци (затворено). Чепаците представляват средно до 20% от масата на изделието. Те изпълняват тройна роля: омекотяват удара между двете щампи, служат като уплътнителен пръстен и премахват необходимостта от измерването на полуфабриката с голяма точност. Щамповането без чепаци се прилага сравнително рядко – най-често при работа в хоризонтални ковашки машини.