Работен инструмент при щанцоване, който има форма и размери като тези на готовото изделие.

Процес на пластична деформация на металите, при който най-често на деформация се подлага ламарина или тел. Щанцоването е високопроизводителен, съвременен метод за изработване на промишлени изделия за широка употреба. На  щанцоване се подлага ламарина с дебелина до 20 mm.

Херман – ( p. 1881 год.) – немски химик – органик. Бил частен доцент в Страсбург и професор във висшето техническо училище в Карлсруе и Цюрих, а след това във Фрайбург и Брайсгау.  Щаудингер е един от основателите на химията на високомолекулните съединения. Неговите трудове върху високомолекулните природни вещества и синтетичните продукти са твърде известни. Разработил редица методи за изследване на високомолекулните съединения, открил кестените. Носител на Нобеловата награда по химия (1953 год.).

(щайн) – стопилка от сулфиди, която се получава като междинен продукт при стопяване на сулфидните руди и концентрати в шахтови и отражателни пещи или електропещи. Основна съставна част на всеки  щейн е железният сулфид.  Щейновете биват медни, никелови, медно-никелови, оловни и медно-оловни. В тях винаги се намират разтворени и сулфиди на други метали. Щейновете са много добри колектори на благородните метали. Получаване на щейн е основен процес в металургията на медта и  никела. Следващата преработка на щейн е бесемеруването (продухване с въздух  в сторено състояние). След окисляване и ошпакловане на желязото се получава файнщейн.

Адолф (1822 – 1871 годл) – немски химик-органик. Известен с изследването и синтезирането на редица органични съединения (аминокиселини, гликолова и млечна киселина и други).

Минерал, Fe[PO4].2H2O. Ромбичен, обикновено в сферични и натечни агрегати. Цветът му варира от розов до карминовочервен и виолетов. Твърдост 3,5-4,5, плътност 2,87 g/cm3. Среща се в окислителните части на железорудни находища в Германия (Тюрингия), Швеция (Кируна) и други.

Къса цилиндрична наставка към промишлените апарати и машини (колони, резервоари, котли и други), с помощта на която последните се свързват една с друга с тръби и пр.

С10Н6О3 – кристален прах с жълтооранжев цвят: точка на топене 154-155  ͦС: във вода се разтваря малко, но се разтваря много в етилов алкохол и етилов етер. Съдържа се във външните обвивки на зелените орехи, откъдето се получава: получава се и по синтетичен начин. Притежава антимикробни и фунгицидни свойства. Употребява се за багрене на вълнени и памучни тъкани, а също и на коса в тъмнокафяв цвят (от зелените обвивки на ореха). Под форма на помади и мехлеми на основата на вазелина или ланолина намира приложение в медицината за лекуване на кожна туберкулоза и други кожни болести. За същата цел се използват и водоспиртните, маслените и етерни разтвори на юглона.

Намаслена растително продъбена говежда или свинска кожа. Говеждият юфт се употребява като лицев материал за войнишки и спортни обувки и се отличава с добра водоустойчивост. За улеснение на дъбилния процес понякога се използват и малки количества хромов соли. Така обработената кожа се нарича юфт-семихром. Свинският юфт се употребява за изработване на чанти и галантерийни изделия.

Хидравличен свързващ материал с високо съдържание на калциеви алуминати, които бързо реагират с водата. Поради това алуминиевия цимент се втвърдява бързо и неговата якост нараства много  по-бързо, отколкото на портландцимента. След 24h якостта му представлява 70-80%, а след 3d е еднаква с тази, която има портландциментът след 28d. Получава се от богати на Al₂O₃суровини (боксит) и варовик чрез изпичане до стопяване (1400-1500⁰C). Алуминиевия цимент се употребява за бързо изграждане на бетонни и стоманенобетонни съоръжения, за ускоряване на втвърдяването на бетона при студено време и за огнеупорни бетони.