1.  В металургията – продуктът, получен в резултат на спичане на концентрат или дребна руда.

2. Късове от пресувана смес от манганов двуокис и графит, които се използуват като деполяризатори в сухите елементи и в галваничните елементи на Лекланше.

Равновесна хим. реакция, при която две молекули на един амфипротен разтворител си взаимодействуват при размяна на протон: HL+HL=H₂L++L-, напр. CH₃OH+СН₃ОН=СН₃ОН₂₊+СН₃О-. Автопротолизата дава неутралния пункт като сравнителен за определяне на киселинността на едно вещество в този разтворител чрез величина, аналогична на рН на водните разтвори, именно рК_hL=log(a_LH2)₊.

Самоволно окисление на някои вещества – алдехиди, ненаситени въглеводороди и др. от молекулен кислород при невисоки температури . Съгласно прекисната теория на Бах – Енглер това окисление протича при образуване на прекис като първичен продукт на окислението. Прекисната теория по-късно се разви в теория на  верижните реакции. Понякога автоокислението протича като спрегната реакция: така например индигото само не се окислява от кислорода на въздуха, но се окислява в присъствие на бензалдехид. Автоокислението играе особено важна роля при биохимичните процеси. В редица случаи е нежелателен процес, например при  различни хранителни продукти (причинява развалянето им), при минерални масла (предизвиква тяхното осмоляване).

Играе роля при стареенето на каучука. За предпазване от автоокисление се прибавят антиокислители.

Дребнозърнести или прахообразни вещества с голяма твърдост, които се употребяват за шлифоване на повърхностите на метали, минерали (включително и благородни камъни), скали, стъкло, керамика, дърво, кожа, гума, пластмаси и други материали.

Абразивните материали биват естествени (диамант, корунд, шмиргел, гранат, кремък, фелдшпат, пемза, пясъчник и други) и изкуствени (електрокорунд, карборунд, силициев карбид, бориди, нитриди, цезиев окис – специално за оптически стъкла и други).

Абразивните материали се употребяват обикновено във вид на абразивни инструменти (шлифовъчни дискове, брусове, камъни, хартия или тъкан).

Верижно радикалов процес на окисление на липидите под действие на атмосферния кислород. Обуславя се на първо място от ненаситеността на участвуващите в молекулата им мастни киселини. Схемата на елементарните реакции, по които протича процесът, е аналогична на тази при въглеводородите . Различията се дължат на особености в механизма и кинетиката на някои елементарни реакции, обусловени при липидите от присъствието на една или повече двойни връзки в молекулата и тяхното взаимно разположение. Микрокомпонентите на липидите (стероли фосфолипиди, багрила, липоразтворими витамини, токофероли, соли на метали с променлива валентност) могат да ускорят или забавят процеса. Характерни особености на процеса са: преместване и цис – транс -изомеризация на двойната връзка, значително ускорение при облъчване с богата  на енергия светлина, ефект на фотохимическо последействие, ускорение при добавка на инициатори (вещества, разпадащи се на свободни радикали), каталитично действие на метали с променлива валентност, забавяне в присъствие на вещества, свързващи свободни радикали.

Стомана с повишено съдържание на сяра (до 20%) и фосфор (до 0,20%), с което се повишава обработваемостта и на стругове автомати, тъй като сярата и фосфорът спомагат за образуването на къси и лесно чупливи стружки.

При обработката на автоматна стомана инструментът се износва по-бавно, а повърхността на детайлите е чиста и гладка. Обработваемостта се подобрява и при легиране на стоманата с азот, олово и др. Студеното изтегляне и валцуване подобряват обработваемостта на автоматната стомана.

Автоматната стомана се употребява, когато от изделията не се изисква голяма якост (неотговорни болтове, гайки, винтове и др.)

Автоматната стомана се произвежда във вид на студеноизтеглени калибровани прътове.

Апарат или машина, в която се извършва абсорбция.

1. Промишлени абсорбции – в зависимост от устройството и принципа им на действие абсорберите се подразделят на три групи:

1) Абсорбери, при които абсорбцията се извършва между газ и спокойно движещ се течен слой (повърхностни абсорбери).  Тук спадат керамичните абсорбери (турили), кварцовите S-образни абсорбери с водно оросяване, вертикални кожухотръбни абсорбери с водно охлаждане, колони с пълнеж и др.

2) Абсорбери, при които абсорбцията се извършва при барботиране на газа през течен слой. Към този вид абсорберите  принадлежат тарелковите колони със звънчеви и решетъчни тарелки, колони с изпускащи абсорбента тарелки и др.

3) Абсорбери, при които течната фаза е разпръсната. Тук спадат разпръсквателни абсорбционни колони, абсорберът АРТ, механичен абсорбер, абсорбери с центробежно разпръскване и др.

В лабораториите:

Използваните в лабораториите абсорбери биват два вида в зависимост от абсорбителя: a)промивни стъкленици, когато абсорбителят е течност (концентрирана сярна киселина, разтвори на калиева и натриева основа, алкален разтвор на пирогалол и др.). Към тях принадлежи и т.нар. калиапарат, използван най-често при елементния анализ за поглъщане на СО₂ посредством  50 % КОН.  б.) Хлоркалциеви тръби (прави и U-видни) , както и поглъщателни колони, когато абсорбителят е твърд (калциев хлорид, калциев окис, силикагел, блаугел, калиева и натриева основа, двуфосфорен петоокис и др.)

Ел. дъгова заварка с метален или графитов електрод, при която горенето на дъгата се поддържа автоматически. Различават се автоматични заварки с открита дъга и под слой от флюс. Първата не е получила голямо разпространение  поради  сложните съоръжения и ниската  производителност (3-4 пъти по-висока от ръчната). Втората се осъществява под слой от гранулиран флюс с дебелина 25-50 mm при мощност на тока до 250 kW  и скорост до 100 m/h (вместо 5-10kW и 2-6 m/h при ръчната заварка). Употребяваните при автоматична заварка флюсове представляват най-често изкуствено получени и гранулирани силикати с размер на зърната 3 – 4 mm.

Не много стабилни комплексни съединения, получени при взаимодействие на еднакви молекули най-вече от метални соли, като при това металният йон се намира едновременно в катионна и анионна форма, напр.

2CuCl₂=Cu(CuCl₄);   3CdJ₂=Cd(CdJ₃)₂; Cu(CuCl₄)=Cu₂++(CuCl₄)₂-;Cd(CdJ₃)₂=Cd₂++2(CdJ₃)- .

Получават се предимно в концентрирани водни разтвори на съответните соли, което се потвърждава от понижената електропроводимост на тези разтвори. С разреждането им разтворите се разпадат на прости йони . Образуването на автокомплекси може да се проследи чрез електропроводимостта на съответните разтвори при различна концентрация, чрез осмотични измервания и др.

Събиране на колоидните частици помежду им, при което се образуват по-големи парцалести маси. Склонни към автокоагулация са лиофобните колоиди.