Хромово дъбена ярешка, козя или конска кожа. Представлява тънка, но здрава и еластична лицева кожа с фини пори и силен блясък на лицевата и повърхност. Употребява се като  лицев материал за изработване на  хигиенични и удобни обувки. Висококачествено  шевро се получава от ярешки кожи чрез обработка по двубанния метод на дъбене,  багрене с анилинови багрила, покриване със слабо пигментирани апретури и шосване на гланцмашина.

Мишел Йожен (1876-1889) – френски химик-органик, член на Парижката АН. Извършил основни изследвания върху природните мазнини, установил тяхната структура и обяснил процеса на осапунването им с алкално-действуващи вещества. Получил стеаринова, олеинова и други висши мастни киселини: изолирал някои багрилни  вещества от растителни и животински продукти. С работите си допринесъл за развитието на органичната химия и за производството на сапун, стеарин и на някои багрила.

Карл Вилхелм (1724 – 1786) – шведски химик, член на Стокхолмската АН. Едновременно и независимо от английския учен Дж. Пристли получил кислород от въздуха. Открил голям брой химични елементи и съединения, като хлора, арсеноводорода, молибденовата, волфрамовата, циановодородната, винената и лимонената киселина, глицерина и други. Бил привърженик на учението за флогистона.

Пречистена смола, която се секретира от насекомото Laccifer Lacca, живеещо по някои дървета в Индия, Бирма и Тайланд. Има кафяв цвят. Състои се от етерно разтворима фракция (около 25%) с молекулна маса около 550 и от неразтворима в етер фракция с молекулна маса  около 2000. Шеллакът има естерен характер, но съдържа и свободни карбоксилни и хидроксилни групи. Разтваря се в много разтворители, но най често се използва в разтвор на етилов алкохол. В миналото намираше голяма употреба за изработване на грамофонни плочи. Днес се използува главно за лакови цели.

Михаил Михайлович (р. 1908) – руски химик – органик, академик, професор в Московския текстилен институт, в института по биология и медицинска химия. Основните му изследвания са посветени на химията на антибиотиците, витамините, аминокиселините и други природни биологически вещества.

(шикиминова киселина,  3,4,5-трихидрокси-1-циклохексен-1-карбонова киселина), молекулна маса 174,16 – безцветни кристали: точка на топене 190   ͦ С (сублимира): разтворима във вода, малко разтворима в етилов алкохол и етилов етер. Съдържа се в много растения. Играе важна роля в биосинтезата на съединениата от ароматния ред (ароматни аминокиселини, флаваноиди, лигнин, алкалоиди и други).

Александър Евгениевич (1930 год.) – руски химик, доктор на химичните науки, зам.директор на института по физикохимия към АН на Русия. Роден в Иваново (РСФСР). Следвал и завършил химия в Киевския университет „Тарас Шевченко” (1952 год.), защитил докторска дисертация (1966 год.). Изучава механизмите на органичните реакции – присъединяване към двойна връзка, кинетика на газофразните реакции, проправя нови пътища за фиксацията на азота до амоняк и хидразин при меки условия с помощта на метални комплекси.

Неопределеност в стойността на енергията за дадено дискретно състояние. Ширината на нивото се изразява числено с енергетичен интервал ΔЕ, еднозначно свързан с времето τ, през което частицата може да бъде в съответствуващото състояние.

Мярка за хроматичността на спектралните линии. Ширината на спектралните линии се характеризира  числено с разстоянието между точките от контура на кривата линия на интензитета на спектралната линия, където последният добива ½ от максималната си стойност. Тази величина се означава и като полуширина на линията.

(азометинови бази) – кондензационни продукти на карбонилни производни с първични амини, съдържащи азометинова група –СН=NR, респ. R1, R2-C=NR, където R1 и R2 е водород, алкил или арил,R-предимно арил, по-рядко алкил. Когато R е арилов радикал, шифовите бази се наричат още анили. Получават се при взаимодействие на алдехиди (предимно ароматни) с първични амини:

R1CHO+H2NR→R1CH=NR+H2O, или от кетони и първични амини:

R1,R2-C=O+H2NR → R1R2-C=NR+H2O.

Шифовите бази са по-рядко маслообразни, по-често кристални продукти, неразтворими във вода, разтворими в етилов алкохол, етилов етер, бензол и други органични разтворители. Те са слаби основи. В безводна среда с киселините образуват соли, а във водна, особено при  загряване, се хидролизират до амини и алдехид, респ. кетон. При шифовите бази производни на кетоните, хидролизата настъпва по-лесно, дори често и от влагата на въздуха. В алкална среда те са устойчиви и не се променят. Шифовите бази встъпват в присъединителни реакции с амини, а също така и с редица съединения, съдържащи подвижен водороден атом (ацетоцетов естер, малонов естер, имини, ацетилен), карбени, кетени и други. Шифовите бази са стабилни съединения поради резонанс. Лесно се изолират и пречистват, поради което се използуват за изолиране, пречистване и идентифициране на много карбонилни съединения и амини, а също така и за блокиране на аминна група. Използуват се още в органичния синтез за получаване на вторични амини и хетероциклени съединения. Намират приложение и в аналитичната практика.