Процес на пластична деформация на металите, при който най-често на деформация се подлага ламарина или тел. Щанцоването е високопроизводителен, съвременен метод за изработване на промишлени изделия за широка употреба. На  щанцоване се подлага ламарина с дебелина до 20 mm.

Херман – ( p. 1881 год.) – немски химик – органик. Бил частен доцент в Страсбург и професор във висшето техническо училище в Карлсруе и Цюрих, а след това във Фрайбург и Брайсгау.  Щаудингер е един от основателите на химията на високомолекулните съединения. Неговите трудове върху високомолекулните природни вещества и синтетичните продукти са твърде известни. Разработил редица методи за изследване на високомолекулните съединения, открил кестените. Носител на Нобеловата награда по химия (1953 год.).

(щайн) – стопилка от сулфиди, която се получава като междинен продукт при стопяване на сулфидните руди и концентрати в шахтови и отражателни пещи или електропещи. Основна съставна част на всеки  щейн е железният сулфид.  Щейновете биват медни, никелови, медно-никелови, оловни и медно-оловни. В тях винаги се намират разтворени и сулфиди на други метали. Щейновете са много добри колектори на благородните метали. Получаване на щейн е основен процес в металургията на медта и  никела. Следващата преработка на щейн е бесемеруването (продухване с въздух  в сторено състояние). След окисляване и ошпакловане на желязото се получава файнщейн.

Адолф (1822 – 1871 годл) – немски химик-органик. Известен с изследването и синтезирането на редица органични съединения (аминокиселини, гликолова и млечна киселина и други).

Минерал, Fe[PO4].2H2O. Ромбичен, обикновено в сферични и натечни агрегати. Цветът му варира от розов до карминовочервен и виолетов. Твърдост 3,5-4,5, плътност 2,87 g/cm3. Среща се в окислителните части на железорудни находища в Германия (Тюрингия), Швеция (Кируна) и други.

Къса цилиндрична наставка към промишлените апарати и машини (колони, резервоари, котли и други), с помощта на която последните се свързват една с друга с тръби и пр.

С10Н6О3 – кристален прах с жълтооранжев цвят: точка на топене 154-155  ͦС: във вода се разтваря малко, но се разтваря много в етилов алкохол и етилов етер. Съдържа се във външните обвивки на зелените орехи, откъдето се получава: получава се и по синтетичен начин. Притежава антимикробни и фунгицидни свойства. Употребява се за багрене на вълнени и памучни тъкани, а също и на коса в тъмнокафяв цвят (от зелените обвивки на ореха). Под форма на помади и мехлеми на основата на вазелина или ланолина намира приложение в медицината за лекуване на кожна туберкулоза и други кожни болести. За същата цел се използват и водоспиртните, маслените и етерни разтвори на юглона.

Намаслена растително продъбена говежда или свинска кожа. Говеждият юфт се употребява като лицев материал за войнишки и спортни обувки и се отличава с добра водоустойчивост. За улеснение на дъбилния процес понякога се използват и малки количества хромов соли. Така обработената кожа се нарича юфт-семихром. Свинският юфт се употребява за изработване на чанти и галантерийни изделия.

Хидравличен свързващ материал с високо съдържание на калциеви алуминати, които бързо реагират с водата. Поради това алуминиевия цимент се втвърдява бързо и неговата якост нараства много  по-бързо, отколкото на портландцимента. След 24h якостта му представлява 70-80%, а след 3d е еднаква с тази, която има портландциментът след 28d. Получава се от богати на Al₂O₃суровини (боксит) и варовик чрез изпичане до стопяване (1400-1500⁰C). Алуминиевия цимент се употребява за бързо изграждане на бетонни и стоманенобетонни съоръжения, за ускоряване на втвърдяването на бетона при студено време и за огнеупорни бетони.

Създаден от Е. Purcell и F. Bloch (1946 год.) и придобил изключинелно значение за структурните изследвания в органичната химия метод. Основава се на преминаване на атомни магнитно-активни ядра  от изследваните молекули в енергетични нива, които възникват под действието на външно постоянно магнитно поле (със сила Н0). Магнитният момент на ядрото е сложен резултат от сумирането на магнитните моменти на негови градивни частици. Поглъщането на електромагнитна енергия се дължи на процесията на магнитния дипол около посоката на Н0, което се стреми да го ориентира изцяло в нея: явлението наподобява движението на пумпал, т.е. на тяло, завъртяно около тъй наречената „свободна ос”, при опит той да бъде съборен. Преминаването от една резонансна честота на поглъщане (ω) в друга се квантува, а честотите се дават с ω=gH₀, където g – жиро – магнитно отношение на ядрото, включващо магнитният му момент и ротационният му импулс g е идентифициращо ядрото характеристика. Вградените в молекули атомни ядра на даден химичен елемент обаче имат околност от електрони, която отразява точно характера на осъществяваните от тях междуатомни връзки. Тя екранира (обикновено отслабя) приложеното външно магнитно поле и резонансното поглъщане вече става при друга честота, различаваще се с тъй нареченото „химично отместване”. Именно последното позволява да се заключи за околността  на разглежданите ядра, респ. За строежа на молекулата. Още по-дълбоко се вниква в него при тълкуването на тъй наречените “спин – спинови взаимодействия”, породени от допълнителните магнитни микрополета на застъпените в молекулата магнитни диполи на ядра от друг елемент: абсорбционните ивици в ЯМР се разцепват и придобиват свръхфина структура. ЯМР обхваща всички видове ядра със спин, различен от 0:₁₂С и ₁₆О остават извън обсега и. Най-силно развит е ЯМР на ₁Н (протонен ЯМР), следван от ₁₃С, ₁₈, ₃₁Р, ₁₄ и други. Освен в структурния анализ ЯМР се използва щироко и в реакционната кинетика, при процеси на вътрешномолекулни превръщания, на химичния обмен и т.н.