Съоръжение, в което се осъществява управляема верижна ядрена реакция на разделяне на атомните ядра. Типът на ядрения реактор се определя от принципа на работа – с бързи ( с кинетична енергия около 1 MeV), средни или топлинни (с енергия около 0,03 MeV) неутрони: от вида на забавителя (тежка вода, графит): от вида на ядреното гориво (уранов, ториев, прутониев): от вида на топлоносителя (вода, течен метал) и т.н. Количеството вещество, при което реакцията протича, като се самоподдържа, се нарича критична маса на ядреният реакто. Тя зависи от много фактори (гориво, забавител, геометрия на реактора и други). Отделящата се при делението на ядрената енергия се използува за получаване на топлена в първия кръг на  ядреният реактор, топлинната енергия във втория кръг се превръща в електрическа чрез турбогенератори. Освен това в ядреният реактор се получават много радиоактивни изотопи и се натрупват запаси от ядрено гориво.

Процес, при който атомното ядро, поглъщайки  ϒ-квант с достатъчно голяма енергия, отделя един или няколко нуклона или α-частици. Ядрените реакции под действието на фотони се наричат фотоядрени.

Такава е например реакцията:

_12/6С+ϒ= _11/6С+n

Индукционен резонансен ефект, който се обуславя от ядрения магнетизъм. Ядрена индукция е синоним на термина ядрен магнитен резонанс и в тесен смисъл означава метода, предложен от американския физик Блох (1945 год) за изучаване на ядрения магнитен резонанс. Атомните ядра в постоянно магнитно поле се превръщат в трептяща система с определена собствена честота. В такова поле се предизвиква процесия на магнитния и механичен момент. При тези условия взаимодействието на  ядрените магнитни моменти с високочестотно поле има резонансен характер – при съвпадане на честотите на прецесията и външното поле значително се променят ъгълът и фазата на прецесията. Резонансната прецесия на ядрените моменти се открива по възникване на  индукционно е.д.н. в бобина, във вътрешността на която се помества изследваният образец. С метода на ядрената индукция са измерени магнитните моменти на всички стабилни и на много от радиоактивните атомни ядра.

Превръщания на атомните ядра при акт за взаимодействие с елементарни частици или при взаимодействие между самите ядра. Отделената или погълната енергия при тях е милиони пъти по-голяма от тази при обикновените химични реакции, ето защо при  ядрената реакция е измеримо изменението на масата на ядрата по закона на Айнщайн: Е=m.c₂. Топлинният ефект на една ядрена реакция се дава от израза (Σmнач –Σm_кр.)c₂, където Σm_нач е семата от масите на изходните ядра, Σm_кр – сумата от масите на получените в резултат на ядрената реакция ядра, с – скоростта на светлината.

Съвкупност от методи в ядрената физика, чрез които се установяват квантовите характеристики на състоянията на атомните ядра. Характеристиките на състоянието (пълна енергия на ядрото, момент на количеството на движение и други) са величини, които не се променят с времето и не зависят от природата на силите, действуващи между нуклоните. Ядрената спектроскопия се използува за определяне на структурата на атомните ядра и на динамиката на ядрените превръщания. С помощта на ядрената спектроскопия са изяснени въпросите за природата на радиоактивното делене на ядрата, за ядрената изомерия, за дискретността на енергетичните нива на ядрата и други.

Представа, развита от швейцарския учен А. Вернер (1893 год.) относно структурата на комплексните съединения. Според нея комплексите са изградени от една централно ядро-йон, атом или  атомна група, наречено централен комплексообразувател или просто комплексообразувател, и групирани (координирани) около него и свързани посредством йонни, диполни или донорноакцепторни връзки йони, атоми или неутрални, но диполни молекули, наречени лиганди или аденди.

Техника за промишленото използуване на ядрените процеси, която възниква и се развива при практическото приложение на достиженията на ядрената физика. В по-тесен смисъл ядрената техника обхваща въпросите за натрупването на ядрено гориво, ядрената енергетика и ядрените бомби.

Раздел на физиката, в който се изучават атомните ядра, елементарните частици и ядрените реакции. Теоретичната ядрена физика обяснява и свързва многобнойните експериментални факти и нерядко предсказва явления, които до този момент не са наблюдавани. Неин предмет са установяването на природата на ядрените сили, структурата на ядрата, ядрените превръщания, естествената и изкуствената радиоактивност. Експерименталната ядрена физика включва създаването на ускорители на заредени частици, на изследователски ядрени реактори, както и на чувствителни методи и прибори за регистрация и контрол на базата на съвременната електроника и радиотехника.

Сблъсквания между елементарните частици и атомните ядра или между отделни ядра. Според съотношенията между кинетичната енергия и силите на взаимодействие са възможни следните случаи: 1) ядрени реакции, при които настъпват изменения в състава на ядрата, и 2) ядрени разсейвания, несъпроводени от структурни изменения. Проблемите, свързани с ядрените стълкновения, са едни от най-съществените за съвременната физика и имат важно значение за получаването на ядрена енергия в промишлени мащаби.

Централната област на земното кълбо. Има радиус 3500 km. Плътността му е 11-12 g/cm3. Масата му съставлява 45% от масата на Земята. Предполага се, че земното ядро подобно на метеоритите се състои от Fe (~92%) и Ni(~8%). В желязото на метеоритите има по-голяма концентрация на Pt, Au, Ge, Mo и някои други елементи, които имат свойството да се разтварят неограничено в стопеното желязо. Земното ядро се намира под налягане 10₅МРа (10₆at) и температура 2000 – 3000  ͦС, т.е. над температурата на Кюри, поради което няма магнитни свойства.