Напреднали в метаморфозата си хумити с черен цвят, голяма твърдост и плътност 1,20-1,45 g/cm3. По степен на навъгляване черните въглища биват: дългопламъчни (Д), газови (Г), тлъсти (Ж), коксови (К), слабоспичащи се (СС) и постни (T). Черните въглища се използуват за получаване на кокс и в енергетиката.

Използват се само неорганични черни пигменти. От тях по-голямо значение имат тези, при които оцветяващият фактор е въглеродът. Неговите предимства като пигмент са: голяма стабилност, нечувствителност към светлината и кислорода на въздуха, устойчивост на действието на киселини, основи и други химични агенти. Черните пигменти се делят на : а) графитни (естествени и изкуствени); б) въглища (чернила) – дървени и животински (костени и кръвни): в) сажди (прамъчни, лампови, газови); г) черни желязоокисни бои.

Иля Илич (р. 1893) – руски химик-неорганик, академик, лауреат на Ленинска награда, ученик на Чугаев. Работите на Черняев са посветени на изследването на комплексните съединения на платиновите метали, на разработване на методите на техния анализ, афинаж и други. Създал промишлен метод за добиването на платината, осмия и рутения, метод за извличането на благородните метали от отпадъците на афинажните заводи и други. Награден с ордена „Ленин”.

Чижевски Николай Прокопиевич (1873 – 1952) – руски учен, академик. Професор в Томския и Московския университет. Работил в областта на черната металургия и коксохимията, лауреат на Ленинска награда (1943). Изследвал влиянието на азота, въглерода, мангана и силиция върху механичните свойства на чугуна и стоманата: предложил нови технологични методи за коксуване на въглищата, разработил теоретичните основи за конструиране на първите коксови пещи в Русия. Извършил изследвания на свойствата на нефтения кокс за производството на технически графит.

Чилска селитра – вж. Натриев нитрат

Чичибабин Алексей Евгениевич (1871 – 1945) – руски химик-органик, академик. Бил професор във Висшето техническо училище в Москва. Основните му работи са посветени на химията на пиридина и  на други азотни хетероциклени органични съединения. Синтезирал редица алкалоиди и други растителни вещества (пилокарпин, сантонин и други), допринесъл за създаването на химико – фармацевтичната промишленост в Русия. Автор на курса „Основни начала на органичната химия”.

Количество от даден елемент (в Mg0, съдържащо се в 1 ml от разтвора му, които могат да бъдат доказани по даден аналитичен метод. При фотометричните аналитични методи обикновено  чувствителността на  аналитичните реакции е 0,001 до 0,01 µg/ml. Чувствителността е пропорционална на коефициента на поглъщане и на дебелината на поглъщащия слой и обратно пропорционална на разликата ва поглъщането (X-X n). Чувствителността при едно фотометрично определяне може да се повиши чрез намаление на разсейването на светлината при празния опит, чрез увеличаване на дебелината на поглъщащия слой и чрез избор на подходяща реакция, която да доведе до получаване на съединения с голям коефициент на поглъщане. Напоследък са открити голям брой твърде селективни реагенти, така че за почти всеки елемент са познати реакции, които позволяват той да бъде определен в минимални количества.

Чугаев Лев Александрович (1873 – 1922) – виден руски химик. Професор в Петербургския университет и в Московското висше училище. Работил в областта на органичната химия (изследване на  терпените и камфора) и в областта на химията на комплексните съединения. Установил, че най-устойчивине комплексни съединения съдържат във вътрешната си сфера 5 – или 6-членни пръстени. Приложил органичните съединения в аналитичната химия. Открил реактив (реактив на Чугаев) за качествено и количествено определяне на никела. Допринесъл за създаването на платиновата промишленост в Русия. Създал руска школа от химици-неорганици, работещи в областта на компрексните съединения.

Желязо-въглеродна сплав, съдържаща над 2% въглерод. Техническия чугун съдържа постоянни (силиций, манган) и вредни примеси (фосфор, сяра). Основното количество чугун се добива от доменни пещи. Според предназначението си чугуните се делят на чугуни за преработване (Томасов, Бесемеров и Мартенов), леярски чугун и специален чугун (феросплави, легирани чугуни и други). Ако в железните руди освен желязо се съдържат и други ценни метали (никел, ванадий и други), при производството се получават природнолегирани чугуни.

Специални чугуни са тези, в състава на които влизат хром, никел, мед, титан или друг легиращ елемент или имат повишено съдържание на манган и силиций. Според съдържанието на легиращи елементи специалните чугуни се делят на нисколегирани (до 3% легиращи елементи), среднолегирани (от 3-10% легиращи елементи), високолегирани (над 10% легиращи елементи). Най-известните специални чугуни са чутал (с 20-24% Al), силал (с 5-6% Si), феросилид (с 14-16% Si), антихлор (с 14-16%Si и 3,5-4,5% Ni), хромекс (с 32-36% Cr), нирезист (с 14,5% никел и 2% хром), никросилал (5-6% Si, 16-20% Ni, 2-3% Cr). Към специалните чугуни се отнася и антифрикционният чугун.

Отвор в долната част на огнището на доменната пещ, през който се изпуска техният чугун.

Машина за смилане. Има цилиндричен кожух, облицован отвътре със сменяеми стоманени плочи с неправилно назъбена повърхност. Във вътрешността на мелницата е разположен хоризонтален вал, а на него е закрепен стоманен диск, по периферията на който са шарнирано прикрепени чукове от твърда стомана. Нормално висящите чукове при задвижване на диска се изправят вследствие на центробежната сиа и почни доближават назъбената повърхност. Материалът между неподвижната вътрешна назобена повърхност и движещите се чукове, където се смила вследствие на счупване и срязване. Чуковата мелница се използва за смилане на целулоза, фураж, въглища, соли и други.

Виж повече за Чугуна