Желязо-въглеродна сплав, съдържаща над 2% въглерод. Техническия чугун съдържа постоянни (силиций, манган) и вредни примеси (фосфор, сяра). Основното количество чугун се добива от доменни пещи. Според предназначението си чугуните се делят на чугуни за преработване (Томасов, Бесемеров и Мартенов), леярски чугун и специален чугун (феросплави, легирани чугуни и други). Ако в железните руди освен желязо се съдържат и други ценни метали (никел, ванадий и други), при производството се получават природнолегирани чугуни.

Специални чугуни са тези, в състава на които влизат хром, никел, мед, титан или друг легиращ елемент или имат повишено съдържание на манган и силиций. Според съдържанието на легиращи елементи специалните чугуни се делят на нисколегирани (до 3% легиращи елементи), среднолегирани (от 3-10% легиращи елементи), високолегирани (над 10% легиращи елементи). Най-известните специални чугуни са чутал (с 20-24% Al), силал (с 5-6% Si), феросилид (с 14-16% Si), антихлор (с 14-16%Si и 3,5-4,5% Ni), хромекс (с 32-36% Cr), нирезист (с 14,5% никел и 2% хром), никросилал (5-6% Si, 16-20% Ni, 2-3% Cr). Към специалните чугуни се отнася и антифрикционният чугун.