Машина за едро раздробяване. Състои се от две челюсти (най-често поставени под ъгъл), едната от които е неподвижна, а другата се задвижва от електродвигател. Материалът постъпва отгоре между две челюсти, при приближаване на подвижната челюст към неподвижната се раздробява чрез смачкване и пада отдолу в момента на отдалечаване на подвижната челюст. Челюстната трошачка се използва за раздробяване на руди, камъни и други.

Твърда червена маса, която при нагряване омеква и се употребява за запечатване на писма, стоки и други. Старият и скъп червен восък се е получавал при разтваряне на шеллак в терпентин, 55 ч. Избелен шеллак, 30 ч. Креда, 20 ч. Гипс и 13 ч. Цинобър. По-евтините видове червен восък се получават от борова смола, церезин, кумаронова смола и други подобни, които се разтварят в терпентин или терпентиново масло (или техни заместители) и се оцветяват с минерална боя (червена желязна, миниум и други).

Отпадъчен продукт при обработването на боксита. При хидролитното разпадане на натриевият алуменат или при обработката на СО2 пада червена тиня, която се отделя при филтруването на алуминатната луга. Червената тиня се състои главно от желязно-алуминиеви окиси, силициева и титанова киселина и натриева основа. При преработката на 100 kg боксит (с 55% Al2O3) се получава 49,5 kg чиста глина и 83,5 kg прясна червена тиня с водно съдържание 34-35%.

Разрушаване на стоманени части, нагрети до червен цвят при обработването им: дължи се на понижена жилавост. Червена трошливост се наблюдава при стомани с повишено съдържание на сяра и понижено съдържание на манган.

Използуват се както органични, така и неорганични червени пигменти. Червените пигменти биват: а) хромови (оловно-хромова червена, молибденово-хромова червена): б) желязоокисни (желязоокисна червена или железен миний): в) кадмиеви (кадмиева червена): г) оловни (оловен миний): д) живачни (цинобър): е) кобалтови (кобалтово червена). От органичните пигменти най-употребявани са литоловите багрила, хелиоехтрот, паратонер и други.

Лаково азобагрило. Праховидно вещество със синьочервеникав цвят. Разтваря се във вода с жълточервен цвят. Над 90  ͦС се разлага. Получава се чрез диазотиране с R – сол (2-нафтол – 3,6-сулфокиселина) в алкална среда. Употребява се като лак, утаен във вид на калциеви или бариеви соли, в лаковата и полиграфичната промишленост.

Твърдо вещество с червен цвят. Над 60  ͦС е нетрайно. Получава се чрез купелуване на диазотиран р-нитранилин с β-нафтол в слабоалкална среда.Употребява се в лаковата, моливната и сруги клонове на промишлеността.

Камъкоподобно тяло, което се получава при изпичането на керамичните изделия. За различните керамични материали черепът има различни свойства и вид. Той може да бъде както и силно порест, така и плътно спечен. При някои видове керамични изделия черепът се покрива с глазура и става непропусклив за вода и газове.

Получен по изкуствен начин магнетит (ферофериокис Fe3O4), състоящ се от 23-25% FeO и 72-76% Fe2O3. Черен прах с магнитни свойства, устойчив на киселини, светлина и атмосферни влияния. Точка на топене 1538  ͦС. Употребява се като черен пигмент при производството на печатарски мастила, в безиролаковата промишленост, за получаване на  предпазни бои (за подводните части на параходите), в строителството за оцветяване на мозайки и други. Напоследък се използва за приготвяне на електроди за хлоралкална електролиза.

Платина на прах с черен цвят, която притежава способност да активира водорода и кислорода, поради което е твърде удобен катализатор. Получава се при редукция на разтвор от платинов хлорид с формалдехид в алкална среда (натриева основа) и последващо филтриране, измиване и изсушаване във вакуум над Р2О5. Същата функция на катализатор изпълнява и гъбестата платина.