Захарно изделие, което се получава от какао, какаово масло и захар, със или без прибавка на вкусови ароматни вещества и други. За подобряване на  вкусовите качества сместа се подлага на облагородяване, наречено конширане, което се състои в продължително разбиване на масата в коншапарат при 60-70  ͦС. След охлаждане до 30-32  ͦ масата се излива във форми, в които застива при охлаждане. Готовите плочки или пити шоколад се опаковат в станиол или пергаментова хартия. Шоколадът се отличава с фин аромат и вкус и висока калоричност (1890-2520 kJ за 100 g): съдържа в зависимост от вида: белтъчни вещества 5-8%, мазнини 20-50%, въглехидрати 20-60%.

Христиан Фридрих (1799-1868 год.) – немски химик, открил озона. Получил пироксилин и колодиум.

Павел Полиевткович (1881 – 1939 год.) – руски химик-органик, професор в Московския ветеринарен и Лесотехнически институт и в Московския химико-технологически институт, академик. Основните му изследвания са посветени на органонатриевите и високомолекулните съединения. Дал правилна трактовка на реакцията на Вюрц, открил два нови типа вътрешномолекулно прегрупиране на етерите-карбонилно и фенолно. Разработвал въпроси, свързани с развитието на промишлеността на синтетичните влакна, на ароматните вещества и на целулозно-хартиеното производство. Работите на Шоригин са с голямо практическо значение за развитието на  редица клонове на промишлеността. Шоригин разработвал въпроси, свързани с производствата на парфюмерийната промишленост.

Карл (1834 – 1892 год.) – немски химик, роден в Дармщад, работил в Ангрия, член на Лондонското кралско общество, професор в Манчестерския колеж. Изучавал продуктите от дестилацията на каменните въглища и нефта и влизащите в състава им въглеводороди: доказал тъждествеността на четирите валенции на въглерода. С работите си допринесъл за развитието на органичната химия. Занимавал се с историята на органичната химия. Изтъкнат педагог, автор на много ръководства по химия: прогресивен обществен деятел, близък приятел на К. Маркс и Ф. Енгелс.

Франтишек (р. 1913 год.) – чешки химик-органик. Подпредседател на Чехословашката АН. Основните му работи са посветени на химията на терпените, алкалоидите, стероидите, пептидите, а също и на строежа на белтъчните вещества и на ензимите.

Ото (1851 – 1935 год.) – немски химик, работил в областта на физикохимията и на технологията на стъклото. Чрез въвеждане на различни окиси в състава на стъкломасата получил нови видове стъкла с нови, по-ценни свойства (оптически, химични, термични и електрически) от тези на обикновените стъкла. Бил основател и ръководител на производството на оптично стъкло в Йена.

(цепенак) – месният пласт на кожата, получен при цепенето на дебели кожи. Обработва се в кожи за хастари, за велури за облекло, за гладък лицев материал за обувки, за галантерийни изделия. По качество е второстепенен материал.

Стопилка от арсениди и антимониди, която се получава при  пирометалургична преработка на медни или оловни руди, съдържащи никел и кобалт.  Шпейза е добър колектор на благородните метали. Впоследствие  шпейзата  се подлага на окислително пържене, при което арсенът и антимонът се отделят под формата на двуарсенов триокис и двуантимонов триокис.

Двойни окиси на едновалентни и тривалентни метали, чиято структура най-общо може да се изрази с формулата М _II [M2 _III O4], например Mg[Al2O4], Zn[Al2O4], Fe[Cr2O4]. Подобна структура притежават и различни други съединения – халогенни комплексни соли, сулфиди и други. Шпинелова структура имат например следните съединения: Na2[WO4], Na2[MoO4], Ag2[MoO4], Li2[BeO4], Fe2[FeO4], Co2[CoS4]. Рентгенографски е доказано подобието на кислородните атоми с халогенните при този тип съединения.

Една от основните машини за приготвяне на изделия от термопластични смоли чрез леене под налягане (шприцоване). Състои се от фуния, бутало, камера за нагряване на материала, дюза и форма. Гранулираният материал се насипва във фунията, откъдето се поема от  буталото и се вкарва в камерата, която се нагрява от нагревател. След като материалът се стопи, буталото прави още един ход и го изтласква чрез дюзата в студена форма. След охлаждането на материала буталото зе връща назад. В същото време формата се отваря и изделието се изтласква навън.