Вид сорбция, при която газове или течности се поглъщат от течности (по-рядко от твърди вещества) в целия обем на поглътителя, наречен абсорбент. Технически най-важен случай на абсорбция е поглъщането на газове от течности. Към абсорбция спадат и екстрахирането, както и разтварянето на газове в метали-оклюзията. Абсорбцията се прилага широко в промишлеността за разделяне на газови смеси с помощта на селективни разтворители (поглътители), за очистване на газове от вредни примеси (H₂S, SO₂, CO₂ ,CO), за получаване на някои продукти (напр.на сярна киселина чрез абсорбция на серен триокис). От  физ.гледна точка абсорбцията има две страни: равновесие и скорост на достигане на равновесието. Равновесието при абсорбцията зависи от разтворимостта на веществото в дадената течност при определена температура, а скоростта на абсорбцията – от скоростта на дифузията.

Саморазпадане на клетките. Този процес се активира от някои хидролизи и на първо място от протеолитичните (разпадащи белтъци) ензими. На автолиза са подложени обикновено умъртвени тъкани или клетки вследствие на сериозни смущения в метаболизма. Автолизата може да се използува като целесъобразен биологичен метод за разпадане на мъртви тъкани.

Температурата, отчетена по т.нар. абсолютна (термодинамична) скала, която не зависи от природата на веществото, използувано за термометър. Температурата е функция от свойствата на веществото, която се характеризира с това, че щом две системи са в термодинамично равновесие помежду си, техните температури непременно са равни. Обратно, зависимостта на кое да е свойство на дадено вещество от температурата може по принцип да послужи за построяване на температурна скала-напр.  Като се използува най-простото приемане, че тази зависимост е линейна. В такъв случай всички други свойства на това вещество, както и свойствата на всички останали вещества ще се окажат някакви функции на температурата. Техният вид ще се определя от това, кое именно е свойството, за което е постулирано, че зависи линейно от температурните скали. С помощта на термодинамичните закони се доказва обаче, че всички те могат да бъдат сведени до една единствена скала, която не зависи от природата на термометричното вещество и следователно може да бъде наречена абсолютна. Връзката между абсолютната температура Т и температурата t, отчетена по Целзиевата скала (която е построена при допускането, че дължината на живачния стълб се изменя линейно с температурата и че водата замръзва при 0 ⁰, а кипи при 100 ⁰), се дава с формулата Т=t+273,16.

Класическата статистическа физика доказва, че абсолютната температура е положителна величина и е пропорционална на средната кинетична енергия на частиците на тялото. Абсолютната температура се измерва с Келвинови градуси.

Граница, към която се стреми температурата на всяко тяло, охлаждано по най-ефективни методи. Абсолютната нула е недостижимо състояние на материята, при което енергията на хаотичното движение на молекулите се стреми към нула. Според класическата кинетична теория при температура, равна на абсолютна нула, се прекратява всякякво движение на частиците. Но „абсолютен покой е мислим само там, където няма материя” (Енгелс). Днес е установено, че частиците на веществата запазват известна енергия на трептене даже при абсолютната нула. Тази нулева енергия е толкова по-голяма, колкото по-малка е масата на частиците и колкото по-силно те взаимодействуват помежду си. За многоатомните молекули нулевата енергия достига значителни стойности.Спрямо абсолютната нула се измерва температурата в абсолютната температурна скала.

Абсолютната нула отговаря на -273,16 ⁰С.

Най-ниската достигната засега температура е по-висока от абсолютната нула с 0,002 ⁰С.

1. Налягане на водните пари,съдържащи се във въздуха, изразено в mm Hg.

2. Количеството на водните пари, намиращи се във въздуха,изразено в g за 1m3 въздух.  Абсолютната влажност върху земната повърхност се мени от няколко mm Hg около полюсите до 20 mm Hg в екваториалните области.

Висококонцентриран парфюмен материал, получен  чрез екстракция с етилов алкохол на конкрет.

Абсолю се използува в парфюмерията.

Броят на молекулите или атомите в 1mol от дадено вещество. Означава се с N_A  и е равно на 6,02486 + 0,00016. 10₂₃ молекули за 1mol (физ.скала) или на 6,02322+0,00016.10₂₃ молекули на 1 mol (хим.скала);  отношението между единиците на физ. и хим. скала на атомните маси е равно на 1,000272. Авогадровото число е една от основните физ. константи.

Авогадровото число е определено експериментално по няколко независими един от други метода. Обстоятелството, че при различните методи за авогадрово число се получава една и съща стойност, е едно от най-важните доказателства за реалното съществуване на атомите и молекулите.