Централната област на земното кълбо. Има радиус 3500 km. Плътността му е 11-12 g/cm3. Масата му съставлява 45% от масата на Земята. Предполага се, че земното ядро подобно на метеоритите се състои от Fe (~92%) и Ni(~8%). В желязото на метеоритите има по-голяма концентрация на Pt, Au, Ge, Mo и някои други елементи, които имат свойството да се разтварят неограничено в стопеното желязо. Земното ядро се намира под налягане 10₅МРа (10₆at) и температура 2000 – 3000  ͦС, т.е. над температурата на Кюри, поради което няма магнитни свойства.

Минерал, MnFe2O4: кубичен, магнитен, с черен цвят, твърдост 6, плътност 5,03 g/cm3. Находища има в Швеция (Я8обсберг и Нордмалкен), Русия (Централен Казахстан) и др.

(кехлибар) – фосилна смола, образувана в ерата на олигоцена от изчезнал вид бор. Намира се главно по крайбрежието на Балтийско море в Полша и Русия. d1,05 – 1,10. Разтваря се в много органични разтворители, а над 150  ͦС става термопластичен. Химичната му формула не е напълно изяснена. При суха дестилация на янтар се получава 5 – 8% янтарна киселина. Янтара има хубав („янтарен”) цвят и още от древни времена се използува за ивработване на различни накити и галантелийни изделия.

Фунгицид,  мокрим прах със съдържание на 35% меден оксихлорид (като мед) с приблизителна формула CaCl₂.3CuO.3H₂O. За получаване на продукт с високо съдържание на меден оксихлорид през медни гранули (с висока чистота) в разтвор на натриев хлорид или солна киселина се продухва въздух. По-стар метод е,като се използува разтвор на меден сулфат. Представлява синьозелен прах, неразтворим във вода и органични разтворители, разтворим в амоняк. ЛД₅₀ на база изходния меден сулфат е 300 mg/kg. Познати са редица препарати  на база меден оксихлорид.  У нас се произвежда и меден оксихлорид със съдържание 15%-ен меден оксихлорид (като мед).

Различни състояния на едно вещество, преходите между които се осъществяват със скокообразно изменение на плътността и на редица други физични свойства (без химически изменения) при непрекъснато изменение на външните условия, най-вече температура и налягане. Така напр. при постепенно понижаване на температурата водата променя плътността си, като при нула градуса тази промяна става със скок – водата преминава от едно агрегатно състояние – течно, в друго – твърдо. В основата на промените на агрегатните състояния лежат коренни изменения в молекулния строеж на веществата. Обикновено се различават три агрегатни състояния -газообразно, течно и твърдо. С откриването на критичната температура, при която свойствата на газообразното и течното агрегатно състояние се изравняват, границата между тези две състояния се оказва твърде условна. Според Таман по – правилно е да се приеме, че съществуват само две агрегатни състояния:изотропно и анизотропно. Възможно е от едно и също вещество съществуването на повече модификации (при газовете – конформации, при твърдите вещества – полиморфни модификации), различаващи се по вътрешния си строеж и свойствата. Преминаването на едно вещество от течно в газообразно агрегатно състояние се нарича парообразуване. Когато се извършва само от повърхността на течността, то се нарича изпарение. Обратният преход – от газообразно в течно състояние, се нарича втечняване. Директният преход от твърдо в газообразно състояние се нарича сублимация, а обратният – десублимация. Преминаването от газообразно агрегатно състояние в течно или твърдо често се означава с един общ термин -кондензация на парите. Преходът от твърдо в течно състояние се нарича топене, а обратният процес – втвърдяване, замръзване или изкристализиране. Преминаването от една модификация в друга при твърдото агрегатно състояние на едно вещество се нарича полиморфно превръщане. Всички процеси на преминаване от едно агрегатно състояние в друго се съпровождат с отделяне или поглъщане на топлина, която се нарича топлина на изпарение, на сублимация, на топене,  на полиморфно превръщане и т.н. От две агрегатни състояния или от две полиморфни модификации по-устойчиво при по-висока температура е това, преходът към което се съпровожда с поглъщане на топлина. При по-ниски температури по-устойчиви стават тези агрегатни състояния и полиморфни модификации, преходът към които се съпровожда с топлина. Тъй като топенето и изпарението винаги се съпровождат с отделяне на топлина, при по-високи температури течното агрегатно състояние е по-устойчиво от твърдото, а газообразното – от течното (при еднакви налягания).

Бял кристален прах без миризма и вкус с т.т. 161-167⁰С.  Във вода е неразтворим, малко се разтваря в растителни масла, повече в етанол, етер и ацетон. Аговиринът оказва влияние върху оформянето на вторичните полови белези у мъжа, поддържа неговата полова активност, стимулира белтъчния биосинтез. Използва се при лекуване на полова слабост при мъжа, рак на млечните жлези и др.

Процес на превръщане на дребнозърнести и прахообразни материали (руди и концентрати) в едрозърнести и едрокъсови чрез спичане. Агломерацията протича в температурна област, граничеща с областта на размекване и свързване на отделните частици непосредствено или с помощта на леснотопими вещества, които циментират частиците.Топлината, необходима за протичане на агломерация, се получава от горивото,което се прибавя към шихтата, или за сметка на окислението на сулфидите при агломерация на сярасъдържащи руди (напр. оловни и цинкови). В съвременната металургия агломерация се осъществява посредством машини с непрекъснато действие и просмукване на въздуха през рудата или концентрата.

Авогадро Амедео (1776-1856г.) – италиански физик и химик. Получил юридическо образование, а в последствие изучавал физика и математика. Бил чл.-кореспондент, академик, а след това директор на отделението за физикоматематически науки при АН в Торино, преподавател в университетския лицей, а от 1834 до 1850г. професор в университета в Торино. Научните му трудове са посветени на различни области от физиката и химията (електричество, електрохимична теория, относителна топлоемкост, капилярност, атомен обем, номенклатура на химичните съединения и др.).

През 1811г. изказал хипотеза, според която молекулите на простите газове се състоят от един или няколко атома. Въз основа на тази хипотеза Авогадро дал формулировката на един от основните закони за идеалния газ и метод за определяне на атомните и молекулните маси. Въвел понятието за молекула.

Минерал Ca (Mg, Fe, Al), (Si, Al)₂ от пироксеновата група с примеси на Ti, Cr и др. Съставът му е доста сложен и в зависимост от това се различават следните разновидности: фероавгит, егуринавгит, федоровит, титанавгит (до 5%TiO₂), хромавгит (до 3% Cr₂O₃), урбанит и др. Моноклинен в късопризматични кристали със зелен до червен цвят и стъклен блясък. Твърдост 5-6, плътност 3,2 – 3,6 g/cm³. Авгитът е характерен за вулкански скали с базичен състав: андезити, базалти и др. Егиринавгитът се среща в нефелиновите сиенити на Илменските планини (Ю.Урал).

По – известни находища има при Везувий, Етна, Азорските, Канарските острови и др., у нас-във Витоша, в Средна гора и др. Под действието на постмагматичните процеси авгитът и другите пироксени се превръщат във влакнест амфибол (уралит).

Вазелиноподобни основи за приготвяне на козметични кремове. Съдържат въглеводороди (вазелин, церезин, парафин), ланолин или негови продукти, холестерол, пчелен восък, висши алкохоли и техни естери и др. Абсорбционните бази могат да поемат голямо количество вода, обикновено 300 – 400% (дори до 1500%), като образуват стабилни емулсии.

Използват се в козметичната промишленост. Познати абсорбционни бази са  АБ-02, Протегин, Изолан и др.