Различни състояния на едно вещество, преходите между които се осъществяват със скокообразно изменение на плътността и на редица други физични свойства (без химически изменения) при непрекъснато изменение на външните условия, най-вече температура и налягане. Така напр. при постепенно понижаване на температурата водата променя плътността си, като при нула градуса тази промяна става със скок – водата преминава от едно агрегатно състояние – течно, в друго – твърдо. В основата на промените на агрегатните състояния лежат коренни изменения в молекулния строеж на веществата. Обикновено се различават три агрегатни състояния -газообразно, течно и твърдо. С откриването на критичната температура, при която свойствата на газообразното и течното агрегатно състояние се изравняват, границата между тези две състояния се оказва твърде условна. Според Таман по – правилно е да се приеме, че съществуват само две агрегатни състояния:изотропно и анизотропно. Възможно е от едно и също вещество съществуването на повече модификации (при газовете – конформации, при твърдите вещества – полиморфни модификации), различаващи се по вътрешния си строеж и свойствата. Преминаването на едно вещество от течно в газообразно агрегатно състояние се нарича парообразуване. Когато се извършва само от повърхността на течността, то се нарича изпарение. Обратният преход – от газообразно в течно състояние, се нарича втечняване. Директният преход от твърдо в газообразно състояние се нарича сублимация, а обратният – десублимация. Преминаването от газообразно агрегатно състояние в течно или твърдо често се означава с един общ термин -кондензация на парите. Преходът от твърдо в течно състояние се нарича топене, а обратният процес – втвърдяване, замръзване или изкристализиране. Преминаването от една модификация в друга при твърдото агрегатно състояние на едно вещество се нарича полиморфно превръщане. Всички процеси на преминаване от едно агрегатно състояние в друго се съпровождат с отделяне или поглъщане на топлина, която се нарича топлина на изпарение, на сублимация, на топене,  на полиморфно превръщане и т.н. От две агрегатни състояния или от две полиморфни модификации по-устойчиво при по-висока температура е това, преходът към което се съпровожда с поглъщане на топлина. При по-ниски температури по-устойчиви стават тези агрегатни състояния и полиморфни модификации, преходът към които се съпровожда с топлина. Тъй като топенето и изпарението винаги се съпровождат с отделяне на топлина, при по-високи температури течното агрегатно състояние е по-устойчиво от твърдото, а газообразното – от течното (при еднакви налягания).