АЛУМИНИЙ НА ПРАХ от Химснаб Наири ООД, Пловдив
Химснаб Наири ООД, Пловдив - Доверете се на опита!

АЛУМИНИЙ НА ПРАХ - ПРОМИШЛЕНИ ХИМИКАЛИ

АЛУМИНИЙ НА ПРАХ
Код на продукта: АЛУМИНИЙ НА ПРАХ
Наличност: В наличност

Алуминият има голямо приложение в практиката:  за производство на леки сплави;  за откисляване на стомана преди отливането и във форми;  за получаване на редица метали – Ca, Ba, Li и др.; за изработване на хим. апаратури и домакински съдове, ел. проводници и др.

Алуминият на прах се употребява за литографски бои, за приготвяне на взривни вещества и светкавици във фотографията. Сплавите на алуминият намират голямо приложение в самолетостроенето и автомобилостроенето.  Алуминиево фолио с определена дебелина се употребява за опаковка на различни хранителни продукти, шоколадови изделия и др.  Голямата отражателна способност на алуминия се използва за производство на огледала – тънък пласт от алуминий (не повече от 0,12 μm) се нанася върху стъклена повърхност чрез катодно разпрашване. Свръхчист алуминий се употребява в производството на ел. кондензатори и токоизправители, чието действие е основано на свойството на окисната корица на алуминия да пропуска ел. ток само в едно направление. Свръхчистият алуминий намира приложение и в производството на съединения за полупроводници.  

Алуминият намира приложение и като конструктивен материал в ядрените реактори. В алуминиеви съдове с голям обем се съхраняват и пренасят втечнени газове (кислород, водород, метан и др.), азотна и оцетна киселина, водороден перокис,  хранителни масла,  чиста вода и др. При вдишване на алуминиев прах се поразяват белите дробове от т. нар. „алуминоза”.

При непродължителна работа с алуминиев прах (не повече от 1год.) се явяват силна умора, задух, кашлица, намаление на телесното тегло, сухи и влажни хрипове в белите дробове и затъмнения в тях.

 

(Aluminium) -  химичен  елемент от главната подгрупа на трета група на периодичната система; ат.н. 13, ат.м. 26,9815 (спрямо12С).  Състои се  от един стабилен изотоп – 27Al. По изкуствен начин са получени няколко радиоактивни алуминиеви изотопа, но повечето от тях имат краткотрайно съществуване. Съединенията  на алуминий са били познати от древни времена. Още през пети век до н.е. в Египет са получавали алуминиева стипца, която са употребявали като стипцовки при багренето на тъкани и дъбенето на кожи. През 1825г. датският физик Ерщет получил относително чист алуминий чрез взаимодействие между калиева амалгама и безводен AlCl3 и следваща дестилация на живака. През 1854г. френският химик Сент-Клер Девил предложил първия промишлен метод за получаване на алуминий чрез редукция на двоен натриево - алуминиев хлорид Na3AlCl6 с метален натрий. През 1886г. почти едновременно и независимо един от друг  Ч.М.Хол в САЩ и П. Ерц във Франция открили съвременния промишлен метод за получаване на алуминий чрез електролиза на стопен криолит.

Алуминият заема трето място по разпространение в природата след О и Si, а от металите – първо. Съдържанието му в земната кора по маса е 8,8%. Среща се главно под форма на двойни алуминиеви силикати (фелдшпати – ортоклаз, албит, плагиоклаз), криолит, глини и пр. Промишлено значение като суровини за получаването на алуминий имат бокситът, алунитът и нефелинът. В Русия са разработени методи за комплексното използване на нефелиновите руди за получаване не само на алуминий, но и на други  важни химични  продукти, като сода, сярна киселина, калиев карбонат и др. Алуминият е сребърно - бял лек метал; плътност 2,699 g/cm3, т.т. 660,24 ⁰С, т.к. ок 2500 ⁰С. В алуминия като метал е съчетан ценен комплекс от свойства: сравнително лек, голяма топло- и електропроводност, висока пластичност и добра корозионна устойчивост. Алуминият лесно се поддава на коване, щамповане, прокатна обработка и изтегляне. Алуминият се заварява добре чрез газова, контактна и други  видове заварки. Алуминият кристализира в кубични кристали, α=4,0414 А, топлопроводимостта при обикновена температура  λ=0,5 , а електропроводимостта му е равна на 65,5% от тази на медта,  специфична ел.проводимост – 33 до 36.102  s/m, нормален потенциал при 25 ⁰С – 1,69V. Алуминият е слабо парамагнитен. Якостта на алуминия не е висока (тв. по Бринел 170 Mn/m2), но е силно пластичен. При студена обработка твърдостта  му се повишава. Алуминият се полира и анодира, притежава голяма отражателна способност, близка до тази на среброто. Външната електронна обвивка на алуминиевия атом съдържа три електрона и има следната конфигурация:  3s2  3p1. При обикновени условия в съединенията  си той се явява от +3валентност, но при високи температури може да бъде едновалентен, като образува т.нар. субсъединения. В много  редки случаи алуминият реагира и като елемент от +2валентност. С водорода алуминият  не реагира; алуминиев хидрид (AlH3)x се получава по косвен начин.  Двойните хидриди на алуминия с алкалните и алкалоземните елементи със състав MeHn.nAlH3 се наричат алумохидриди. Алуминият реагира с флуора енергично при тъмночервена жар, като образува AlF3. Хлорът и течният бром реагират с алуминий при стайна температура, а йодът при нагряване. Субхалогенидите на алуминия, AlF и AlCl са трайни само в газообразно състояние, във вакуум или в атмосфера от инертен газ;  при понижаване на температурата се диспропорционират (разпадат) на чист алуминий и AlF3 или AlCl3, поради което могат да се използват за получаването на свръхчист алуминий.

Алуминият при обикновени условия на въздуха се съхранява добре,  понеже се покрива с тънка окисна корица, която го предпазва от по-нататъшно окисляване. По тези причини алуминият е траен спрямо действието на вода и водна пара при висока температура. Окисната корица по повърхността на алуминия може да се увеличи изкуствено чрез електролиза. За тази цел алуминиевото изделие, потопено в електролит,  се включва като анод. Отделящият се от анода кислород в йонно състояние  О2-  окислява алуминия. Този процес, наречен анодиране, позволява да се нанесе върху повърхността на алуминия окисна корица с дебелина до 500 μm. Това е един от най-разпространените методи за запазване на алуминия и неговите сплави от корозия. Върху получената по този начин окисна корица могат да се нанасят лакови и други  покрития, придаващи  на изделията красив външен вид. При накаляване на ситно стрит или прахообразен алуминий на въздуха той енергично изгаря. При изгаряне на алуминий в ток от кислород се достига температура над 3000 ⁰С. Това свойство на алуминия активно да взаимодействува с кислорода се използва за получаване на някои метали от техните окиси и за получаване на високи температури, необходими например  при заваряване на жп и трамвайни релси и други  стоманени детайли. За тази цел се употребява смес, съставена от алуминиев прах или стърготини и окисите на съответните метали (напр. с Fe3O4  - термична смес). При реакцията на железния термит се достига температура  до 2400 ⁰С.  Създаденият от Голдшмит метод за получаване на някои метали от техните окиси чрез редукция с алуминий се нарича алуминотермия. При висока температура алуминия реагира със S, като образува Al2S3.  Над 800 ⁰С реагира с азота, като образува нитрид – AlN. При 1400 ⁰С  реагира енергично с въглерода, като образува алуминиев карбид. При червена жар реагира с СО и СО2, като образува Al2O3 с отделяне на въглерод. Алуминият не се атакува от Н2S;  разтваря се в повечето киселини; солната киселина при всяка концентрация реагира с алуминий съгласно реакцията:  2Al+6HCl=2AlCl3+3Н2;  сярната и азотната киселина при високи концентрации  (H2SO4 – над 90% и НNO3- над 68%) на студено не му действат.  При нагряване обаче той реагира с тях, като образува съответно със H2SO4 – Al2(SO4)3 с отделяне на SO2, а с HNO3 – Al(NO3)3 и азотни окиси. В разредена  HNO3, особено при нагряване, алуминият се разтваря по схемата: 2Al+3H2SO4=Al2(SO4)3+3Н2:  Al+4НNO3=Al(NO3)3+NO+2Н2О. С  Н3РО4 алуминият не реагира. Разредена оцетна и разредена  лимонена киселина на студено не му действат, но при 100 ⁰С  го разтварят; концентрирана оцетна киселина почти не му действува;  незначително му действат мазнините и висшите мастни киселини. Алуминият реагира лесно с алкалните основи, като образува съединения  – алуминати. Реакцията е придружена с отделяне на водород. Повечето от солите на алуминия са много  разтворими във вода; водните им разтвори реагират кисело поради хидролиза:  AlCl3+3H2O↔Al(OH)3+3НСl. Методите за промишлено получаване на алуминя са основавани на електролизното разлагане са Al2O3, разтворен в стопен криолит – Na3AlF6  при ок.  950 ⁰С.  Използват се електролизьори с разл. конструкции. Като катод служи подът  на електролизната вана, а за анод – потопени в електролита графитни блокове. Отделящият се на дъното на електролизната вана (катода) стопен метален алуминий се събира,  а анода се образува СО, който изгаря и се превръща в СО2.